събота, 14 ноември 2009 г.

24.04.2008 16:42 Газ, спирачки и крайпътно дърво



Лимоните не спират да цъфтят


до степен на теб
намествам храбро свитъка
от недоказани луни
в гръдта си

за да
къщата
зад зида

порязвам и кърви перваза
сякаш дъжд огромен, а

шляпа тъгата с боси крачета
едно дете приличаше на улица
докато се стича
по корема ми

ти беше
и целуваше в разкаляните междуредия
портрета ми
висеше
бях

японка със очите си обтегнати
в докосването имахме
Си гледна точка
неприкосновена

знаеш ли че





Вишни

исках да ти подаря
най-безотказния стих
по-облечен от голата истина
с босото тяло
на глътка от утрото
на стъпка от прозата
същата крехкост на вишня
белег на лявата гръд

да бъда опитомена
от докосване на очи
които се врязват в мойте
така че
всички щурци
и твари в отровно зелено
почти да заплачат

с риск да приспя косите си
в твърдо лице
посипано с цвят
от всяка прелетна дума
да сънувам в упойка
своите вишни цъфнали влюбени

да отшумя предназачено
с тези същите глезени бели
сред копривата дива
и твоят бродещ дъх
изтънял между моите устни -
достатъчно чупливи
за да не се завърна



Коса

когато излишната страница
с нарязана уста на любовник
тогава ръчния ми часовник
ще страда от задух
под клекналата възглавница
ще си забравя гердана
за да те убива когато си в мен
дъждът ще си смаже възторга с ръмене
ще чука като луд по перваза
на дребния ден
вятърът силно ще духа по Аз-а
който бърше очите на Ти
ще лети
косата ми разбъркана
от ненаситни пръсти
ще се катери с мъркане
а после ще замита улиците мръсни
без да мисли за странните форми
на времето което пресича
косата ми е в сряда
а сряда ме обича
по периферията на сенките
ще се спусне полека
ще пресече на червено шосето
ще влезе във първия срещнат
фризьорски салон
преди да разбере че
си е загубила лицето
ще бъде постригана ала гарсон

=========================





Газ, спирачки, и крайпътно дърво



В междукрачието на вековете

се струпваха твърде много понятия и представи,

дъждът се изсипваше във вид на семенна течност

и оплождаше всичко, което му се отдаде.

...и ако няколко стотин милиона случайности

не бяха се съвокупили, нямаше да ни има;

и ако можеше да се пренапише всяко едно “ако”,

щяхме ли да се топим от другост, да чукаме твърдите си брони –

все едно, нали...Нали целият смисъл е закодиран в това,

което търсим по време на път;

защо прахосахме дърветата на света, превръщайки ги в мебели,

книги и крилати фрази, замърсили главите ни;

...шофирам по безнадеждните магистрали,

повечето принципи дават дефекти

и участват в безсмислени ралита -

радостта се измерва в конски сили и кока-кола.

Скоростта е в зависимост от импулса

протичащ в десният ми крак;

...нечии колене се огъват от възмущение;

нечии очи се рамазват върху предното ми стъкло

като заблудени насекоми.

...Ние сме стечение на ветровете,

и всичко, което няма да се случи –

каквото е живота ни, не сме.

...можем да се пресъздаваме докрай без история и бъдеще -

няма да ти спестя себе си;

ще се намерим във всичко, което ни преодолява-

защото не мога да надскоча никое твое дихание,

което се буди празно от мен;

...сами измисляме вариантите на случване;

напразните очаквания са грунда под олющената боя;

всяка скоростна отсечка може да е пагубна;

и я взимаме на изгасени фарове, по интуиция,

защото нямаме надежда за нищо друго.

В краката ми се въргалят празни опаковки и кутийки;

сбъркани главни букви, объркани малки хора;

неуместни препинателни и пътни знаци;

..И не искам никоя причина да ме натъжава,

освен причината за всичко Това.


.............................................................................



Усещане за




То ме държи на повърхността -

миналото като бременна птица.

Подхвърлям му трохи -

отново и отново ще снася сянката,

която се завръща при мен.

С коя даденост да разполагам,

с коя разпиляна посока на вятъра.

Събирам образа си от късчета стъкло,

искам да се порежа

с риск да те нарисувам -

и това е усещане за



То ме държи на дъното –

бъдещето като мъртъв октопод.

тези пипала няма да раздвижат

света като гондола

в която раменете ти са увисналите гребла

навиците –уморените гондолиери;

и толкова много тиня

в отеснелите канали

на възторга и суетата.

Достатъчна е началната тема-

после всичко е в доизмислянето.

Ухаеш според капризите на обонянието ми.

и това е усещане за



Мога да контролирам

всяка една безпомощност,

да задвижа увисналите си ръце,

задължа краката си да тичат механично -

и така до следващата нощ,

в която ще те целувам

без да отварям устните си.

... Този сън отчита ли се за живот...

Ще отрека всяка възможност

сърцето да е просто мускул

и да тласка на тъмно избелялата кръв.

Ще пускам хвърчила от въздишките си,

които летят по-високо от мен -

гълъбите ще им продупчат очи,

през които ще се цеди светлина -

и това е усещане за



Има мечти, нeдостатъчни

да заместят това,

от което тялото е лишено.

Има дни, които ни преодоляват,

и ключ, който мога да намеря в процепите,

ако дръзна да се смаля под нивото на пода.

21 грама бонбони с изтекъл срок на годност

в лъскава бонбониера -

и ако от това не ми става по-сладко,

е само заради лошото време в главата ми -

този живот, които не спира да вали

се нарича: жадна съм

Може би само това

Освен всичко останало



и това е усещане

за

.....................................................














Нагоре
Следващ постингПредишен постинг
One wordАле-хоп!Автор: rumyrayk Категория: Изкуство
Прочетен: 796 Коментари: 31 Гласове: 0

Гласувай за този постинг: положително | отрицателно



Коментари
1. dressy - 21 грама
24.04.2008 16:48
бум..застреля ме в един дъждовен следобед...
цитирай

Изтрий
2. rumyrayk - не те стрелям, бре жено,
24.04.2008 16:54
целувам те:)
цитирай

Редактирай | Изтрий
3. x2man - почти
24.04.2008 16:57
се разплаках:)
ще ми се разсърдиш ли ако ти кажа колко е хубаво
цитирай

Изтрий
4. rumyrayk - да,
24.04.2008 17:08
ужасно съм ти сърдита ..
(и на себе си даже)
:)
цитирай

Редактирай | Изтрий
5. x2man - аа
24.04.2008 19:49
сега се загледах и в клипа...само Мassive attack могат да направят музика за такава психария...иначе Наоми Уотс много ме кефи, ама ти повече:)
цитирай

Изтрий
6. buratino - Красота!:)
24.04.2008 20:19
Красота!:)
цитирай

Изтрий
7. careener - тези "лимони"
24.04.2008 20:51
bittersweet.., толкова си ми достатъчна в тях ! btw, не мога да не ти призная че и аз цялата страстна седмица съм на moby & massive attack и пр. ambients в тези часове ;))
топъл гуш все пак с i could have lied на възмъжаващите redhot
цитирай

Изтрий
8. lion1234 - ,,достатъчна е...''
24.04.2008 21:09
,,...достатъчна е началната тема, после всичко е в доизмислянето...''
Клипът е страхотен! И музиката е страхотна! И филмът е страхотен!
Най-страхотна обаче... си ти!!!
цитирай

Изтрий
9. rumyrayk - итс,
24.04.2008 22:57
хъбсилютише агрии за Мassive attack, в момента слушам Live with me (за 3ти път, струва ми се;)...а тоя филм просто го обожавам...
цитирай

Редактирай | Изтрий
10. rumyrayk - buratino
24.04.2008 23:08
явно не само имаш златни ръце, но и чувствителни сетива ;) много як аватар имаш напоследък:)
цитирай

Редактирай | Изтрий
11. rumyrayk - careener
24.04.2008 23:12
их, че се радвам да те видяяя! btw, да не сме включени с един щепсел?!...знаеш ли, че и аз вчера си слушах ред хот...гуш и от мен, съкровище
цитирай

Редактирай | Изтрий
12. rumyrayk - ти си
24.04.2008 23:14
ценител от висока класа, Джош, и се налага да ти повярвам :)...за клипа, музиката и филма, де;)
цитирай

Редактирай | Изтрий
13. sowhat - аза отново избърса очите Ми
25.04.2008 00:18
агапи му
цитирай

Изтрий
14. rumyrayk - твоите красиви
25.04.2008 09:06
и нежни Кафе-ви очи:)

цитирай

Редактирай | Изтрий
15. x2man - пък
25.04.2008 10:04
аз си мислех, че "в долината на давид и голиат" ти е любим филм '(
цитирай

Изтрий
16. rumyrayk - :))
25.04.2008 10:30
всъщност, това е най-най любимият ми (филм), но на никой не казвай...:)
цитирай

Редактирай | Изтрий
17. buratino - Rumi, Салвадор Дали ми е любимец! ...
26.04.2008 12:46
Rumi , Салвадор Дали ми е любимец! Преди време пак такъв ми беше аватара!А, филма и на мен ми е един от любимите!
цитирай

Изтрий
18. rumyrayk - buratino
26.04.2008 13:57
радвам се, че споделяме сходни вкусове.
Желая ти светли празници!
цитирай

Редактирай | Изтрий
19. buratino - Весели празници и на теб!
26.04.2008 19:04
Весели празници и на теб!
цитирай

Изтрий
20. chilly - любимата ми на massive attack
27.04.2008 17:48
любимата ми на massive attack
цитирай

Изтрий
21. rumyrayk - и аз напоследък много често
27.04.2008 19:47
си го пускам това парче...някаква нирвана е, особено онзи мотив лав ю, лав ю, лав ю...направо настръхвам, убийствено яко е
цитирай

Редактирай | Изтрий
22. chilly - ще идват насам в истанбул
27.04.2008 21:25
ще идват насам
в истанбул
цитирай

Изтрий
23. rumyrayk - ей го къде е,
28.04.2008 21:47
ама дали ще има билети (дано и в Бг да дойдат)
цитирай

Редактирай | Изтрий
24. chilly - няма да дойдат в българия а и ис...
29.04.2008 19:06
няма да дойдат в българия
а и истанбул не е толкова далеч
всъщност))
цитирай

Изтрий
25. iokooko - хей
30.04.2008 12:02
ако трябва да кажа нещо за филма,хмм...21 грама е култов филм..просто нямам думи,впечатлението си остава за мен,а и във всеки,който се осмели да гледа (признавам нечетох кометарите)относно,това,което е написано от теб-невероятно,специално,уникално!!!
цитирай

Изтрий
26. rumyrayk - мдам,
30.04.2008 14:23
прочетох, че няма да дойдат тук:(
има време до 13ти юли:)
цитирай

Редактирай | Изтрий
27. rumyrayk - хелоу, iokooko
30.04.2008 14:26
Благодаря ти за думите, за отношението, драго ми е, че имаме сходство във вкусовете...Желая ти всичко най!:)
цитирай

Редактирай | Изтрий
28. lila - ---------
30.04.2008 19:48
this make me suicidal!
някой да ти е казвал, че поезията ти е като удар по малкия мозък?:Ь
цитирай

Изтрий
29. rumyrayk - хех, радост моя,
30.04.2008 22:41
ще ми се да пишех малко по-жизне-радостно, ама...мхмз..) що се отнася до мозък, на мен и големият ми е малък:)))
цитирай

Редактирай | Изтрий
30. scintilla - Тук
16.05.2008 08:24
блести!
Поздравления!
цитирай

Изтрий
31. rumyrayk - блести, блести,
05.12.2008 22:38
но ти къде се губиш...((

16.06.2008 16:24 -от блогбг- Shipbuilding



Рибарят и кръчмарката


Кашмирено безветрие

и йероглифи по челото разчитаеми-

в очите му смъдеше от самотност

дори за рибите му беше жал

но знаеше

живота е това

което никога

не е живял

вратата през която

не е влязъл



Монети се намираха у джоба

на карираната риза

които да разпръсква във фонтаните

на цветните пристанища
които никога

не е видял

и кораба от който

не е слязъл



Да бъде изгрев –рече си рибарят

който най-обичаше да отшумява

до бледен залез втъкнат сред вълните

И кротко си подгря той гърлото с мастика

и валериан

И беше сам



Да бъде залез –слънцето се изкикоти и разкъса

на хоризонта лепкавият целофан

небето пламна във пожар и се нахъса

Вълните наедряха най-безсрамно и подеха

жестоката игра на криеница

с лодчицата малка



А в тенекиената кръчма на брега се лееха

загубени метафори

фалшиви питиета

оркестъра подрънкваше

певицата промрънкваше

истории за русалки и за морски цар...

И хищната гланцирана уста

на старата кръчмарка трепкаше и се люлееше

като повреден морски фар

..............................................................



Очите ми - тези скръбни вдовици от кръста нагоре



“Жалко, че не се срещнахме другаде. Някъде съвсем другаде, разбираш ли

какво искам да кажа? Където би могло да е различно. Не като тук.”

Из “Сбогом, Гари Купър” Р. Гари




Всичко това е заради

онази част от стъпалата ми

която върви срещу мен -

треперят камъните с избледнели ириси

състоява се танцът на вятърни сенки

въпреки протеста на миглите и белите дробове

си извайвам вечността в смирението и скулите

разликата между преспа и локва е незначителна

залезът ни нанизва на стръмният си гръб

никак не ми се говори когато не е известно

Who took the cookie from the cookie jar

след всички закуски с отчаяние

отвъд синият хълм прибоят се втурва

в кораловите рифове и засяда там завинаги

звездите са изстискани смокини

върху гримасата на любовта

сме черно-бели
черно-бели тела и думи




Всичко това е заради

онази част от сърцето ми

която си позволи да липсва -

хълбоците на оживяването потъват в пясък

изравят се гладните чайки от нощните дюни

след всяко твое обичам те

арфите събличат траурните рамене

преглъщам сълзите си толкова обикновено

като някакъв планктон полепнал в гърлото

морето разпечатва с все по-дребен шрифт

кардиограмата на учестеното случване

разсипани в памучни процепи

ограничаваме зимите поради липса на криле

от погребения на светове на себе си да натежим

късно е без да мога да избегна нито щрих нито контур

от дъгата на която съм увиснала

сме черно- бели
черно-бели тела и думи



издишам те бавно с очите си –

тези скръбни вдовици от кръста нагоре

....................................................................................



там като тук



там някъде снежинките полягат по-различно

над всичко

и устните на мрака когато ожаднеят са по-изпръхнали

пресъхнали

са сенките надвиснали над камъните щом заплачат

палача

там някъде внезапен от обичане смекчил дланта си е

от щастие

ковача подковал кръвта си с люляци и пълнолуния

и лудия

изгонен спи все по-смрачен и листопаден по дърветата

сърцето ми

със всичките огради в предградието на калните завои

е твое

там пролетта обменя любовните си сокове по-поносимо

с зима





тук като там



там където привършва луната

започват ръцете ми



намират ме дните бухнали от облаци

с лакирани нокти дращят гърба ми



тази лястовица която заслоних на челото си

изкълва слепоочията ми

затлъстя и роди задоволство от живота



толкова съм нечуплива

когато се събирам

че страха подковава дробовете ми







Нагоре
Следващ постингПредишен постинг
Две за Джон, едно за ДжекПреводи + последните 4, които изтрих по грешка:) (Psychic revolution в сюжет за четири очи с котва и шот)Автор: rumyrayk Категория: Изкуство
Прочетен: 750 Коментари: 23 Гласове: 0
Последна промяна: 16.06.2008 16:40

Гласувай за този постинг: положително | отрицателно



Коментари
1. neanonimen - &
16.06.2008 16:38
Очите ти ,тези скръбни вдовици...
люлеят се ru,защото дишаш чрез тях:)
цитирай

Изтрий
2. dressy - много те моля
16.06.2008 16:41
искам едно гърненце със сини маргаритки,моля те,моля те
сръбна вдовицо от кръста нагоре
обожавам те:)
цитирай

Изтрий
3. rumyrayk - n.,
16.06.2008 16:46
голямо люлеене пада) а сега отивам на истински събор в съседната махала, да се полюшкам на истински люлки и да ям захарно петле:)
цитирай

Редактирай | Изтрий
4. rumyrayk - беб,
16.06.2008 16:52
сега очите ми са задомени)
гърненцето ще ти го направя собственоръчно, както и маргаритките ще набера спешъли фор ю.
малко търпение само...
цитирай

Редактирай | Изтрий
5. lion1234 - ,,Вълните...''
16.06.2008 18:28
,,Вълните наедряха най-безсрамно и подеха жестоката игра на криеница с лодчицата малка'' - много ,,погранично'' звучи!
Звездите, любовта, погребаните светове го отнасят яко - нищо не е пощадено! / Очите ми../
Тук като там, там като тук - тази неразличимост стряска! Нищо чудно, че ,,страха подковава дробовете ми''
Много силно като поезия, Сладурче! Добре, че наяве сме заобградени с куп приятни илюзии и обезболяващи упойки!
цитирай

Изтрий
6. sowhat - и на това мястото му е тук любима :)
16.06.2008 19:16
в ирисите
на мъртъв ибис
запечатани от воал на проклятие
в прекъснато свещенодействие
цветовете губят блясъка си
и вървя не срещу теб
а срещу себе си
и всеки камък под петите ми
тежи на мястото си
не и аз
защото позволих да стана пясък
след всяка твоя дума за обичане
оставям
да ме разпилява вятъра
в очите на камили
и пустинни извори
не станах ни сълза
ни залез
защото не
не срещу теб вървях
а срещу себе си
и бавно
избледнявам в прах
от рамки
вече неограничена
светът е черно бял
във ин и ян.
разтварям се-
за да ме има в тебе...

цитирай

Изтрий
7. x2man - признавам си,
16.06.2008 20:47
аз гепих cookie-то от cookie-jar-a:)
цитирай

Изтрий
8. rumyrayk - мда, `пограничното` звучене
16.06.2008 22:08
си е най-истинско...явно не съм направена за жизнерадостно писане, Джош, или приличам на Щилер на Макс Фриш - "случай на индивид с нещастно съзнание":) Ех, този свободен избор;) Както Монтен отбелязва, "Абсолютно и почти божествено е умението да се проявиш в своята природна същност. Ние се стремим да бъдем нещо друго, не желаейки да вникнем в себе си, и излизаме извън естествените си граници, без да знаем на какво всъщност сме способни". Изобщо, "Изборът на себе си е труден" - и Киркегор доста яснота е привнесъл по този въпрос...Май задълбах, а това може да е само поради факта, че съм придобила резистентност към упойките;)

цитирай

Редактирай | Изтрий
9. rumyrayk - шугъ` бейби,
16.06.2008 22:12
при мен ти е мястото, нема две мнения по въпроса.
кис ю за това откровение, което помня, ъф корсе;)
цитирай

Редактирай | Изтрий
10. rumyrayk - значи ти си бил ?!
16.06.2008 22:12
а бой, де:)
цитирай

Редактирай | Изтрий
11. careener - "ковача подковал
17.06.2008 09:58
кръвта си с люляци и пълнолун(д)ия" е като обърната колянна става на облак или парчето дърво с пирон в съдбовната за йоко о. инсталация, hon.

настоявам да изпия първата си бира за днес с теб, рррру. няма ли да наминеш anytime before 5???? gotta see my midfinger showing off w/o showing;) -- it's a mustsee! превързан е и отговаря или 'споксии, нищо ми няма, нали затова са вибраторите/страпоните/любовниците', или (на въпрос 'къде е било палавото пръстче?' и под.) -'изследва мъжки дупета'

не, сериозна съм, макар да ти оспамих сега приказката. тъкмо заради нея всъщност имам претенции в/у времето ти днес. обичам та, мааа!
цитирай

Изтрий
12. lion1234 - Привет Сладурче,
17.06.2008 09:59
Разбира се, че е твое право да избереш за какво да пишеш: неслучайно редом с болката, тъгата, страданието, в поезията ти присъстват и свежият хумор, и приказните светове, мечтите, копнежите. Хубаво е, когато можеш да избираш. Вчера обаче се натъкнах на един нов свят, където витае абсолютната неразличимост между ,,тук'' и ,,там''. Липсата на различие прави ,,избора на себе си'' невъзможен, доколкото неразличимостта е небитие, което един Господ само знае какво е и дали въобще е. Ето това е стряскащото. Затова аз споделям друга твоя теза, според която ,,прегръщаш всички различия''. Защото именно различието е знак за битие, знак за възможност да се намериш и да се идентифицираш, като това, което си.
За упойките: не ми се и мисли за свят, лишен от илюзии, фантазии, копнежи, т.е. упойки.
Хайде, стига съм дрънкал врели-некипели рано сутринта, отивам да си пусна една упойка на Dixie Dregs - Ice Cakes се казва!
Поздрави и Приятен ден ти желая!
цитирай

Изтрий
13. rumyrayk - ауууу, накара ме
17.06.2008 11:39
да се изчервя до корените на косата)))ще уточним ще се лее ли тази бира днес, или няма, обичам някой да се събужда с мисълта за мен:) току-що си погледнах тел...-лелеее))лав ю туу, хъни)

цитирай

Редактирай | Изтрий
14. rumyrayk - привет и от мен, Джош,
17.06.2008 11:55
разбира се, че не дрънкаш врели-некипели:)Приятните илюзии и упойките са нещо хубаво, стига илюзиите да не са въздушни кули, а упойките -заместител. Както знаеш, в никакъв случай не се отъждествявам с лирическите си герои и героини, макар, и това да се случва понякога, ноу уей:)Тъй като чета Щилер, а и снощи разбрах за един познат човек, дето паднал от мотора и е обезглавен, нямаше начин да не ти напиша онези размисли за упойки, избор, и пр.
Аз пък те черпя с парчето shipbuilding, но с robert wyatt - http://www.youtube.com/watch?v=B6T9qp9XbRY
Приятен ден и на теб:)
цитирай

Редактирай | Изтрий
15. lila - -----------
17.06.2008 23:29
ти си знаеш, че си страхотна, нали?...е, ще се покефя мълчаливо...
цитирай

Изтрий
16. rumyrayk - скромността не ми
18.06.2008 15:58
позволява да си призная );)...10х, R...
цитирай

Редактирай | Изтрий
17. bestregards - а на мен винаги ми звучиш
21.06.2008 00:46
като истиниския живот
цитирай

Изтрий
18. bestregards - и не като
21.06.2008 00:56
това е звукът на живота
цитирай

Изтрий
19. rumyrayk - а може би
21.06.2008 16:08
просто ехо, ехо, ехо)

спешъли фор ю едно мое непубликувано:

Пикник сред звездите

Пие вода паметта
от ручеи бистри
реве клокочи и се пълни
докато има накъде

Гората надживява шумовете
квакнат ли жабите там

Блато след блато
папур след парур

Заглъхват сенките и цветните петна
настъпва резедав сезон...
Утихване ли следва
или жабешки бутчета?

цитирай

Редактирай | Изтрий
20. strega - пишеш
23.06.2008 01:09
страхотно
за кой ли път ще ти го кажа
:)))))
цитирай

Изтрий
21. rumyrayk - стреги,
23.06.2008 16:00
повторението е майка на...:)))(какво беше, забравих;)
слънчев ден ти желая, хъни...
то не, че има опасност да завали днес, де:))
цитирай

Редактирай | Изтрий
22. marteniza - А това
23.06.2008 19:07
А това тук е нацелено като комбинация между психологически типове на тигър и делфин в реален teambuilding. Бе кво си усуквам душата - просто ми хареса.
цитирай

Изтрий
23. rumyrayk - мар,
23.06.2008 23:00
отдавна не те бях мяркала, но днес наваксах пропуснатото...
и аз те харесвам -дори с усукана душа;)

04.06.2008 21:56л от блогбг

Охлюв



Гарет се напуши, и реши да отиде в близката широколистна.

„Така или иначе, от мен човек не става”, смахна се той, и потегли решително с разширени зеници. Вървя, вървя, и тъкмо да не стигне, взе, че бе пристигнал. Шубраците ставаха все по-гъсти и по-гъсти, а слънцето вече нямаше думата. Под челото му, нагърчено като шушляк, се случваше живот, който непрекъснато приемаше форми, и сякаш най-съвършената от тях, се оказа един охлюв. Гарет се почувста негов близък роднина, такова сходство не се среща всеки ден... „И от тях, и от мен, се получава чудесна супа, единствената разлика, че ануса ми не е разположен отстрани на главата, и не разполагам с толкова много зъби” – напуши го истеричен смях, и както си беше напушен, се отпуши. После взе охлюва в ръце, и дълго милва безразличната му черупка.

Дърветата започнаха да се побутват недоумяващо, две свенливи млади дъбки се закикотиха, тъй както си вирееха в крайчеца на една полянка с марихуанка. Гарет се просълзи и му стана едно такова горско. Внимателно положи охлюва в тревата, и го зачака да побегне. Само че, клетият хермафродит така и не помръдна. Обувките го засърбяха, поради липсата на любов у тях, а той просто недоумяваше как да ги почеше, пък и не искаше да става отново за смях на ония двете, зелени, млади дъбки.

..”Няма глупави стечения на обстоятелства и атоми. Ако плачеш с най- усмихнатите очи на света, и ако се смееш с най- тъжните...не ти остава нищо друго, освен да поникнеш. Такива са чистите състояния. Едно сърце. Един живот. Една любов.” После мъглата в погледа му се наслои....Гарет се строполи на полянката с марихуанка, и заспа.

И ако някога се събудеше, първото нещо, което би усетил, щеше да е вкус на охлюв в устата си.



......................................



Хакнато в кривото гърло



1

Вървя спя провиждам

стари чанти млади пуйки

Устните ми отлюспват

морски свинчета и броневъздишки

като оголени пилигрими

в света ми влизат облаци измършавели

от диво яздене на бродници

Дърветата прегръщат душната мъгла –

какви дървета сте вие...

Моята любима е прекрасна хлебарка

подарявам й хлябове да дупчи и муши

защо ми трябваше да й купувам табакера

Ще се ваксинирам – викам си аз



2

В берберница Гарсон

в странноприемница Гимлет

ми скимна че е пълна скука

сластна пот се носи на талази

да изкукам с тая глупава Монро

или да я чукам

Пиер Дако и ти ли си брадат

едното ти око е женско бе хитрец

Звънец щурец молец

Романтика на ента са цъфналите сливи

Аман от парфюмирани задници

Приспа ми се от лакардии и интимности

В Париж две-три единствено ми го

обаче не бяха толкоз слаби и единствени

освен че имаха гърла дълбоки



3.

В Чайна таун бях изтощен от

скъсаха ме от

а на мен още ми се

пие чай

Тогава написах писмо на мене си

за да имам концепция за клатенето

но буквите цопнаха в чашата

поисках да си имам гадже с големи

фруктиери и чувства

но свърших

Свършен съм

Неначенат

Слагам две кални стъпки в деколтето на бордюра

Все така омерзен и опрашен

отпрашвам нанякъде пак



4.

Не след дълго нямах време

Станах тиквеник с официална риза

скапаняк оголен на вид

завих към друг сезон приятен на вкус

Ето ме как приклякам на площада

бълвам море със златни рибки

Пазителите на реда плуват към мен

палят уличните лампи

Облива ме светлина вдигам си гащите

Измътих абсолютната жена

изяждам я пред ужасената тълпа

Една фотографирана бабичка кресва:

Дръжте вдовеца!

(Беше тъпо от нейна страна)


.............................................





умение да се напишеш



и ако има (ли)

поне една любов безсънна

забравена за мен, но само -



тогава ще поискам да осъмна

под лишеите

сочещи на юг



и там ще си остана

и там ще бъде тъмно

и там ще бъде тук

и там ще бъде нежно

и там ще се допиша -



съвсем, съвсем небрежно





***



Сънена още

придърпвам юргана

отвивам лявото си

полукълбо

лявата си ръка

левият си крак

будя се отвита

наполовина



когато те няма...

толкова

искам да те завивам





***



Запомни ме -

с тези затворени зелени очи

и уста -говоряща или хубава

под нивото на поезията

и като жената

която се смее с теб

Мога да те обладая с тази сянка

гъделичкаща под дъха

Моята дързост си ти

в моята малка ръка

Не мога да погълна повече тъга

от влагата с която те приютявам





Незначително



Твърде заети са ушите ми с изработване на антитела

против натрапливи ветрове, за да им слагам обеци.

Нужно ми е толкова малко -диоптър за късогледство,

въпреки недоумението на прехласнатите очи,

и твърда ръка за харакири на съмнението.

Сянката ми е по-тежка от любовта, влачеща се след мен,

по-заканителна от обещание изчезва, когато прекрачвам устните ти.

Откраднатите мигове се хващат за ръце и скачат от високо –

ще се напълнят с облаци, преди да възстановят липсите.

Големият прибой приижда в сърцето ми-

къде да подслоня една любов,

когато нямам и прегръдка време за утре.

...И кой ще понесе посоките на тялото ми,

все по-леко носещо се над водата.




Сладо-ледено



безпогрешно се шляя

където е кипнал хоризонта



искам да съм цялата кичура

задремал в брадичката ти
черупка на солен град или
алое в сладо-ледната рана



тибетски лишей и побегнала
магнолия в този град безпостелен
амброзия разсипана в гилзи



на кръвта ми походката тъжна

обичам



сладолед и теб такъв

в летален топъл стих докато

постригва времето пръстите ми и

допира който очаквам



е вече стопен






В нощ пълнолунно замесена

Ще оближа всеки камък
на дъното
на среднощното ти сепване
в пот феромонна
ме имай бодежно
прединфарктно удобна от слепване
ще те гърча полека и нежно
разплета битието
...Горчи ми
от сладко малиново
не ще изживеем
Което









Нагоре
Следващ постингПредишен постинг
ShipbuildingПреводи + последните 4, които изтрих по грешка:) (Psychic revolution в сюжет за четири очи с котва и шот)Автор: rumyrayk Категория: Изкуство
Прочетен: 770 Коментари: 32 Гласове: 0

Гласувай за този постинг: положително | отрицателно



Коментари
1. dressy - пльонг
04.06.2008 22:14
зелено дъно със стъклени нокти
с чепици
цитирай

Изтрий
2. rumyrayk - с чепици без чепици -
04.06.2008 22:47
все сено и трици :)
цитирай

Редактирай | Изтрий
3. dressy - мм
04.06.2008 22:48
и тук таме виолетки за разкош
цитирай

Изтрий
4. анонимен - Вие си
04.06.2008 22:51
разбирате коментарите, нали?
цитирай

Изтрий
5. rumyrayk - като тези, примерно:
04.06.2008 22:51
Lisbon
Angra
Composer: André Matos

Everynight I say a prayer
Look at me nobody cares
Just a mirror, passing by...
Looked inside
I've lost my pride!

Stay …with me not for so long
It's alright: no needs, no hope
Such a miracle,
looking back...
Times gone by,
and life wasn't bad...!

Lord, light my way
Fill these withered,
careless hands...

Oh, skies are falling down
Skies are falling down
Oh, skies are falling down
Skies are falling down

See, the birds are back...
At the docks and everywhere
Here in Lisbon, realized
This whole world
so strange and divine

Lord, light my way
Fill these withered,
careless hands...

Oh, skies are falling down
Skies are falling down
Oh, skies are falling down
Skies are falling down...
цитирай

Редактирай | Изтрий
6. rumyrayk - tlnet
04.06.2008 22:54
бе не много, ама се правим
цитирай

Редактирай | Изтрий
7. dressy - ван
04.06.2008 22:54
ти нали не четеш пуезия бре
коментарите остави на нас
ТИ ИЗМИ ЛИ СИ ЧИНИИТЕ?
цитирай

Изтрий
8. rumyrayk - беб,
04.06.2008 23:02
аз съм включила и малко наохлювчена проза, та затуй сигурно ван тъй )
цитирай

Редактирай | Изтрий
9. sulu - ru,
04.06.2008 23:39
i az iskam v 4ajna taun
i na men da mi se pie 4aj...
цитирай

Изтрий
10. rumyrayk - бе то чая
05.06.2008 00:45
и в русия може, от само-вар,
ма друго си е в чайна таун,
хакнато някак ))
цитирай

Редактирай | Изтрий
11. lion1234 - ,,Такива са...''
05.06.2008 10:24
,,Такива са чистите състояния'' - много добре ми звучи, приятна упойка!/ Охлюв/.
Very deep...exiting story!/Хакнато в кривото гърло/
Юг-ът определено е добра дестинация - слънце, море, плажове/умение да се напишеш/
Ляво полукълбо, лява ръка, ляв крак, но не и ляв модел, нали Сладурче!/ Сънена още/
Зелени очи, хубава уста - и Селинджър е в чая, пък и си пада по китайските специалитети! Е, лично на мен по-ми допада ,,кафявооката'' ти симпатяга, но и зеленооката я бива, въобще хубави са ти жените!
Точно така, съмнението се бори с твърда ръка, с твърд...курс!/ Незначително/
,,Сладо-ледено''-то направо ме разтопи!
Дано го ,,разплетеш'' това смешно-тъжно, сладко-горчиво битие на ,,квадратно нежното''!
10х за наситения с пъстра ,,/амал/гама'' от усещания tea break, Сладурче! И парчето е много яко!
Поздрави!
цитирай

Изтрий
12. rumyrayk - мда,
05.06.2008 11:00
чая е с много съставки, изключителен букет, и е желателно да се пие в Чайна таун)
В никакъв случай ляв модел, джош))
Дано и закуската, поднесена заедно с чая да ти се е усладила, искрено се надявам, че няма вкус на охлюв;)

Поздрави и на теб!
цитирай

Редактирай | Изтрий
13. neanonimen - ru
05.06.2008 12:37
ako nqkoj den se okaje sum hermafrodit,nali nqma da me naprawqt na supa,m?
цитирай

Изтрий
14. lupunel - &&
05.06.2008 12:41
Az mnogo se qdosvam nqkoj kato me nare4e tikvinik i vednaga mu vikam 4e e parfumiran zadnik:)
цитирай

Изтрий
15. rumyrayk - n.,
05.06.2008 12:49
аз само веднъж съм яла супа от охлюви, като бях малка...) няма да позволя да те направят на супа, на таратор по-става, само се чудя -краставицата на кубчета, или рендосана ;))
цитирай

Редактирай | Изтрий
16. rumyrayk - Лу,
05.06.2008 12:54
в нежно лирично настроение те заварвам днес май))
цитирай

Редактирай | Изтрий
17. lion1234 - Разбира се,
05.06.2008 12:58
И сладоледът, и сладкото от малини бяха разкошни!
За охлювите няма опасност: не си падам много по супите - докато ги духаш, току-виж гладът ти минал-заминал! Меню богато - избор бол!
цитирай

Изтрий
18. rumyrayk - разнообразно меню, да;)
05.06.2008 13:07
а охлювите са изключително модернистично оборудвани създания, предполагам ти е известно, но ако искаш надзърни в тази справка в Уикепедия (примерно, аз не знаех доскоро, че това е животното с най-много зъби?!) :

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%85%D0%BB%D1%8E%D0%B2

:)

цитирай

Редактирай | Изтрий
19. lupunel - &&
05.06.2008 13:09
Po-skoro sanlivo, 4e sega stanah,a otdavna trqbva6e da sum na u-6te,no tq u4itelkata arabiq.Hubav den ru!
цитирай

Изтрий
20. careless - неищу са
05.06.2008 13:12
са ибавати с охлювити май
цитирай

Изтрий
21. rumyrayk - хубав ден и на теб, лу,
05.06.2008 13:15
да внимаваш в междучасията, знам я аз учителката, маалко по-красивка е от наскоро задомената Джоланка Пастърмъкозева))
цитирай

Редактирай | Изтрий
22. rumyrayk - care(less),
05.06.2008 13:21
тези дни го дават дъждовно, каня те на лов за охлюви)
и ни съ ибавъм аз, те са си по презумпция...виж линкчето от комент18 :)
цитирай

Редактирай | Изтрий
23. lion1234 - Даа,
05.06.2008 18:08
Наистина охлювите били доста ,,модернистично оборудвани'', че и с безброй зъби върху езика! Доста забавно!
10х за линка, Сладурче!
цитирай

Изтрий
24. rumyrayk - е, това `сладурче`
05.06.2008 20:54
не е вид подсвиркване по улицата, все пак ...
що се отнася до Джоланка, от нея имам вопиюща нужда, да.
много е сочна, покрай нея света е оцелял.
цитирай

Редактирай | Изтрий
25. x2man - вярно
06.06.2008 11:07
всичко живо си е трева и голи охлюви
умение си е и да се напушиш и напишеш
цитирай

Изтрий
26. rumyrayk - така е, да
06.06.2008 13:34
тревата е необходима, за да има какво да пасат агънцата и козичките :)
цитирай

Редактирай | Изтрий
27. careener - изнежваща по ръбовете),
06.06.2008 15:36
кога ли ще си пуснем най-сетне заслужения due diligence?! но по-важно днес е, че особено те обичам в зелено горе
btw, не бих имала угризения да пусна и good old Garrett, това търкалящо се 'шишарковидно око', в аквариума с охлюви у дома;)
цитирай

Изтрий
28. rumyrayk - ех, v.,
06.06.2008 21:30
love me two times, бейб, one for tomorrow, one just for today
...хех, як аквариум;)
лав ю ту


цитирай

Редактирай | Изтрий
29. gahan11 - Гарет яко се е утрепал :-)))
07.06.2008 11:10
Гарет яко се е утрепал :-)))
цитирай

Изтрий
30. rumyrayk - :))
07.06.2008 14:21
не ми се мисли, като (ако) се събуди :)) и какво ли им е на двете зелени, млади дъбки ))
цитирай

Редактирай | Изтрий
31. bestregards - :-)))))) тоз Гарет
22.06.2008 00:53
каква увертюра към акането се получава в началото. Сега ще си го дочета и подозирам, че даже като се споменава анус акане няма да има
цитирай

Изтрий
32. rumyrayk - хаха, бест,
03.07.2008 19:17
сега защо ме караш да се хиля като идиот )))

сряда, 4 ноември 2009 г.

Архив Ру- 3



Пера



„Поезията се твори в леглото като любовта

И нейните разбъркани чаршафи са зората на нещата

Поезията се твори в гората”

Андре Бретон



Стъкмихме огъня

долетя пороя с бели пера и учуден нос

Гората шумеше

от изток светваха прозорци

града забулен и притихнал бе далече

отвъд тревата избуяла



Набра ми маргаритки и абстрактно ме погали

дъждът се стичаше на вади по лицето ми

усещах вкус

на дълго стискано мълчание

и музика една едва порозовяла

с ребра обрулени

и сплетена на гъсти плитки

по които се катереше нощта



Наоколо се раждаха умираха

светулки малки и гъмжеше от

топли летни гъсеници

силуети облегнати

Едно колибри се надпяваше

с вятъра кръжащ

край облаците скупчени на рафта

за ювелирни изделия



Леко изоставаха

необходимото време

отсъствия- присъствия

светулките и те –какъв живот се случваше

делириума на омачканото легло от треви



Тук няма кладенци бистри потоци

само изненадано извън- пространство

огън който е бял или златен

и само понякога над него (летяха)-
може би и сега

по-печални от сивото
бели

бели пера


.........................................................





Сандвича с пушено пиле е зъл и триъгълен



С тези устни това тяло прелиствам облаците и това безпокойство
кафе сряда любов или събота каквото и да е мога да преглътна
с водораслени ръце да те обвия и да се смея с гръб мога
след завръщане от нощният бар олекотена неонова
сълзите да настаня в свивките на бедрата си
да ги превърна в птици дори да не вярваш
но толкова лесен е такта на светулките и
глезените ми могат сами да се извиват
под светлината от ковани фенери
над градинските джуджета
даваш ли си сметка колко
е безотказно небето
представи си
колко
хлад
но
те
целувам
луна пулсираща
зад слепоочия олющени
в квадратите шахматни райграс
не ми пука за захвърленият живот
едноока книга разтворена на канапето
разпилените принадлежности по пода и
сандвича с пушено пиле е зъл и триъгълен
под седефеният полюлей с орхидеи от Изтока
мога по всяко време да влизам излизам от къщата
да гася осветлението звездите и мога да си купя пиано
черна рокля червило да докосвам каквото си пожелая мога
гардероба вазата мълчанието теб да смаля нощта не вярваш ли, докато
представи си колко хладно те целувам и колко съм гола под всичко това




Моето



е

моето
надълбоко запокитена
фикция по неведом начин
очи агония
на мравуняк
в обувки добре обучени
за подритване
тенекиенодрънчащите
само-съжаления

е
моето
алхимията
на златните находища
в слънчевите зърна
само чепка от
ампелографията
водопад и душа
откъсната от иначе
изцяло погрешните
присъствия извън
ненатрапчивите първопричини
налудност в необобщени сетива
филигранени устни

е
моето

много
сложно почти
като твоето
тръстиково разнежващо
по един особен начин те
обичам

плазмооргазмен
отвъд
фотосферата и
хлъзнати усмивки по условността
на предначертаните хералдики
в очите ни преди
събуждане

е
моето

някак прекалено
отхапана фурма
раждане на деца от
финикова палма
изящност и мека бруталност
безусловност в отдаването
на бури което е
тъга и може би това просто
и само това единствено

е
моето

нищо друго вън от
нещо освен другото
поражение на залезите
незачитане на утрото
повече от
безпорядък четворен
издихания оширочени
в слабини на прибои
паралелно невидими
твърде размити
леко докосващи
нищо казващи
всичко неизричащи
траектории на безразсъдъка
в обезболяващи тишини
ранимо

е
моето

фрустрация
на замръкнал идиот
съсухрен някъде към епилога
отричащ доизмислянето
шеметност пролетна
на окриленият Аз
луната повърнал по здрач
в храсталаците и
голота споменах ли

е
моето

загубено
сред кълбестите коренища на
белите циклами
под изкушените потни чела
независимо
от кройката на века
в обветрени съновидения
анахронизъм
на пролетно капричио
под звезди
оседлани
вятърни бедра

е
моето

изискващо
забравата от разума
сърце на пургативи
неподдаващо
и чернолико в
златистите си силуети
кръв и сажди
мълчание
в осиротели стаи
небе възбудено
от мастурбиращи звезди
в квадрантите между
разсъхнатата

амплитуда точна на махалото

е
моето

обратната страна
на твоето
в каквато и да била

взаимна неналичност сме
до невъзможност
осезаеми с всички движения
по орбитите

на олекнали очи



е

моето

слетите сенки

след танц

неподвижни
по лепнещите
хлъзгави въжета
врязани в
мигновените значения

които се намират
винаги по усет
там където си

е
моето
обитаващо

гънките на смачканите

хиацинти

и погребва
с тебеширени ръце
последните излишъци
чуждопланетност в
супата на босоногите
кратки дистанции
отнемащи ме
с всеки рикошет от
времето
разстлало всичките
си окончания
в обсебени от липси
думи
изригващи по безнадеждните
виолетови чаршафи
надвиснали като предчувствия

е



........................................................




***


"смъртта
била би дълго и красиво пътешествие
безсрочен отпуск на плътта от корпуси и кости" Тристан Цара







Все по-перфидно гланцирани

се разлистват листата

и мелодиите на моите

лице ръце и тишина

набъбват сенките

растат краката им тревожни

по улиците с прах и щъркели

и никоя от тях

не е

достатъчна

и никоя от тях

не е

довяла

от онзи нежен пясък

разстлан из галактическа пустиня

и никой слънчев лъч

не ме е

приютил и сложил думите си

върху мен

за да се обясни произхода

на всяка моя клетка

и все по-малко забелязвам

смътните смъртни малки неща

в самотното обичане

на чуждопланетна пролет

преглъщам

хищните сълзи
преставам да крещя от покрива
и да се хвърлям
напротив
Събирам се
татуирам си нирвана
и пускам
слънцето

да се разходи в мен













Нагоре
Следващ постингПредишен постинг
ShipbuildingLisbonАвтор: rumyrayk Категория: Изкуство
Прочетен: 840 Коментари: 26 Гласове: 0
Последна промяна: 09.06.2008 17:46

Гласувай за този постинг: положително | отрицателно



Коментари
1. dressy - ах...
09.06.2008 17:34
виолетови чаршафи
цитирай

Изтрий
2. rumyrayk - +
09.06.2008 18:29
(мечо)пух-ено юрганче и възглавница гъчкана с пера
цитирай

Редактирай | Изтрий
3. sulu - )))
09.06.2008 19:14
аз като една цифровооргазмена мастурбираща звезда съм тук с моето ненатрапчиво първопричинно присъствие за да ти кажа ,ру ти си най-готиния нюанс на резеда:)
цитирай

Изтрий
4. x2man - моето
09.06.2008 19:55
духовно великанче:)
цитирай

Изтрий
5. neanonimen - ru
09.06.2008 20:17
когато чета твоя поезия винаги си задавам въпроса не е ли невъзпитано че ти говоря на ти:)
цитирай

Изтрий
6. lion1234 - Постигнала си...
09.06.2008 21:47
Постигнала си висшата трансценденция, Сладурче! Вярно, минала си през мъчителните ,,квадрати'', ,,квадранти между'',,злите триъгълници'' през жестокия двубой м/у разума и сърцето, ,,хладната целувка'' на печално бялото, за да се събереш в самотното обичане на нирваната!
То не било чак толкова страшно и без-надеждно в гората, а?
Поздрави!
цитирай

Изтрий
7. careener - както ти казвах (като на себе си),
09.06.2008 22:20
лилата бе възпалена като зарин, а похищението й над папагаленото зелено се обезсилваше от нещо тъкмо на границата, като я съсирваше в по-тъмен кант; о-пределяше [формално] светлите иви, so The Heck might just be teasing, babygirl. >>

in essence :: "е моето" си го изрязала вече върху меката утвар; искам да го видя и в/у талията на пясъчен часовник, или поне на "камък"!! и ще упорствам дълго, но за чий, познавайки те__\\

макар че покрай Всичките Тези издължаващи (се взаимно) / (основите си) трапци не мога да не изсъдбовнича (наум де) около твоите "светулки"))))) (които, по д.те, са наистина чудовищно огромни в 'рио кърджалейро')

така.. казах i'm comin, а даже не свърших)), така че - себастиан - поне с http://youtube.com/watch?v=xmOUvRlGsW8 и http://vbox7.com/play:64947d4a
цитирай

Изтрий
8. rumyrayk - su,
10.06.2008 00:08
от много яка галактика си, светиш, бейби:)
цитирай

Редактирай | Изтрий
9. rumyrayk - хех, итс, гигантка съм, да
10.06.2008 00:10
като се кача на табуретка, и гъделичкам звездите по петите :)
цитирай

Редактирай | Изтрий
10. rumyrayk - мда, в гората си е супер,
10.06.2008 00:15
поне така разправя гарет -да му повярваме, джош:)

п.п. дано след квадратите не последват осмоъгълници, че съвсем ще откача ))
цитирай

Редактирай | Изтрий
11. rumyrayk - n.,
10.06.2008 00:20
имай късмет да ми проговориш на `вие`,
тогава ще те сметна за някой невъзпитан :)
Поздрави на благоверната Джоли:))
цитирай

Редактирай | Изтрий
12. rumyrayk - yeh, babygirl
10.06.2008 00:26
няма да забравя как ме виждаш, като нищо и да съм хазарска принцес, ху ноус
да не изсъдбовничествам много, че...току-виж камъка стане на сол
няма да свършваме, ще продължим...Love's A Loaded Gun (скоро)

цитирай

Редактирай | Изтрий
13. neanonimen - ru,
10.06.2008 00:33
Joly spi,molq se da ne se sabudi 4e kvato e lubveobilna,a az utre sum na rabota.Leka no6t i obe6tavam da ti govorq na ti:)
цитирай

Изтрий
14. sowhat - о любимият ми
10.06.2008 08:35
и зъл сандвич :))
цитирай

Изтрий
15. rumyrayk - n.,добро утро,
10.06.2008 09:41
надявам се добре да си се наспал нощеска, и любвеобвилната Джоли да не те е тормозила:)
цитирай

Редактирай | Изтрий
16. rumyrayk - давам ти
10.06.2008 09:47
да си ръфнеш от него:)

цитирай

Редактирай | Изтрий
17. strega - аз...
15.06.2008 01:06
понеже не ми се остроумничи...
искам само да заявя присъствието си
в магнетичното пространство на дневника ти

ако може така :)))))
цитирай

Изтрий
18. rumyrayk - твоето присъствие
15.06.2008 14:18
ми е ценно, стреги, знаеш:)
може, може и така))
цитирай

Редактирай | Изтрий
19. bestregards - а някой ден ще си направя книжка
15.06.2008 21:23
не мога така набързо да приплъзвам поглед пред екрана!

и този ден е скоро.

а понякога ме е страх да чета..... защото е прекалено силно за спокойствието и безизразността, които трябва да запазя.... в моменти, когато любовта е лудост
цитирай

Изтрий
20. bestregards - абе все одървена ще си ходя ако те чета
15.06.2008 21:24
извинявай за цинизма
цитирай

Изтрий
21. bestregards - а по-хубаво всъщност от това
15.06.2008 21:28
няма!!

така че книжка аз ще си направя и ще си чета и ще ми е надървено и влюбено и ще имам блясък в очите, без непременно това да се дължи на прозаичните кефчета, които може да предложи прозаичния животец в т.ч. и прословутите фалоси издигнати в култ от чичко Фройд
цитирай

Изтрий
22. rumyrayk - бест,
15.06.2008 23:44
направо ме обездуми...:) и аз си мисля, че `одървеното` ходене е за предпочитане пред прозаичният животец и култ-осаните фалоси на чичко Фройд)
цитирай

Редактирай | Изтрий
23. bestregards - лелееееееее....
21.06.2008 00:24
да пусна слънцето да се разходи в мен!!!!!!!!!!

лелееееееееееееееееееееееееееее
цитирай

Изтрий
24. rumyrayk - леле -мале))
21.06.2008 16:01
прегръдки, бест:)
и много слънчеви разходки и на теб, разбира се;)
цитирай

Редактирай | Изтрий
25. анонимен - азз- Минавам периодично
05.07.2008 12:36
оттук, защото обичам да чета това, което е тук.
Няма да правя "коментар", щото ще изпадна в класическите Ах и Ох, пък не искам.
Млъквам и отивам да препрочета тези зли, триъгълни неща, под ръка със слънцето.
Целувки, дарлинг :))))
цитирай

Изтрий
26. rumyrayk - цеулувки и на теб,
06.07.2008 21:59
и никакви ах и ох, която и да си, защото имам усещането, че си жена :)

Постингът е обновен! Хубав ден:) С Брейни...



Тъй като този постинг се поизчете, датата 21ви ноември мина, заедно с месецът, та го шмугвам на дъното на страницата:). А тук, в началото, поствам познатата Брейни, в подобрен вариант, Брейни по френски... Няма нужда от нова публикация, знам, че тези, на които държа, ще го прочетат и така...;)
Както се казва, поради огромният интерес от страна на един човек :))!
Ааа, и честит имен ден на my father! Ще се празнува днес)
Дата на обновяване на публикейшъна: 5ти декември, лето Господне 2008мо :)



Брейни



Тя хукна да дири отворените си усти.

Само да не си мислите, че Брейни има не знам колко си усти. Не познавам жена с повече от три усти. Освен четириустата ми бавачка, но не мога да се доверя напълно на такъв далечен смътновлажен спомен, вероятно от тогава съм смътносбъркан, смътносмотан и хард онаниращ. Понякога съм груб със себе си, но го правя, само в случаите, в които душата ми ме обижда на „женчо”. Бях много красиво момченце, позната история –от малък ми налитаха потни лелки, и някои не дотам потни. Сега, от висотата на годините, подплашеното ми съзнание си дава сметка, че съм хиперболизирал- та каква лелка може да е Сиси общата, примерно, при това – само 5 години по-възрастна от мен. И все пак- пресилено е да се каже, че съм безнадеждно обременен, депресиран, комплексиран, комплициран, или както там е думата...не държа да имам богат речник, не съм човек на изкуството. Когато ходя до кенефа, отивам до кенефа, и точка. Обикновено с вестник в ръка. Няма по-голям кеф от това, да седиш на тоалетната чиния, да четеш новините или Камбаната на водолаза на Метерлинк. Веднъж дори реших една кръстословица клечейки – решавах я дълго, след като се бях изходил. Когато съм „извинете ме за момент”, съм извинен за момент. Друсал съм круша, пускал съм факс, отвес, и прочие. Единствената май неупотребявана от мен фраза в тоя ред на мисли е „посетих писуара”, или „ще отскоча до вецето”. Всичко това пиша, с ясното съзнание, че съзнанието ми не е ясно. А знаете ли какво е да си пуснеш водата след това. Попитайте Сен-Пол-Ру, ако не знаете за водата, или идете в Росканвел.

Обичам семплите неща, може би защото съм семпъл, и съм прочел всички книги в библиотеката на дядо ми по майчина линия, а той съвсем не бе подполковник или кондуктор, а професор по нещо много тъпо и класическо, без отсянка на модерност, но все пак се ужасяваше от хора, на които им миришат краката и възгледите. А баща ми взел, че станал началник –гара. Може би затова са ме кръстили Гарет. Не знам. Жените намират името ми за секси. Като се разтекат само: „Оооу, Гарет, колко секси ти е нейма”, или „Ооооу, Гарет, за първи път чувам това име, колко интересно”, или „Гарет?!Какъв е произхода на това име? ” –след което следва три минутно пърхане с мигли, намигвания, подмокряния, облизвания и разни такива работи. Но толкова за неинтересуващите ме породи жени. Има и други, всякакви други. Някои от всичките тях не долавят, че баща ми е началник-гара, а майка ми курва. Но аз ще си вляза и без тях с магарето в рая, нали Франсис Жам?



И все пак тя хукна да дири отворените си усти.

Думата дири е архаична, като дирник ми звучи, но не си връзвам кусур, не ми дреме, не ми пука, боли ме фара– да му мислят писателите. Друго е Брейни – да видиш една такава малка и прелитаща по улицата, значи минимум час объркване в душата ти. Като се има предвид, за какви души става дума в наши дни, казвам ви – бих изтърпял 5 килограма схвръхтегло, и още толкова липси, само и само да се състои, каквото там. Дяволска работа е шпионирането на дреболии, Жан Жув, приюти ме в Земята със сиво око. Или не още. Ще пея с Кокто по грегориански, докато не ми се напукат петите. Или докато не опъна петалата, предраги ми Оскар Венслас де Любич Милош, та нали всички мъртви са пияни.



Тичащата Брейни.

Възможно ли е жените да имат чак такива очи, че да те отвинтят. Ял съм само хляб и маргарин, но с маркови дрехи, между нас да си остане. Канабис-поанта, май френд. Тя е жена като тънка франзела, аз съм вълк. И ето го вятъра как лети, как леко се вдигат нагоре, и все по-нагоре малките женски недоумения, белите кахърни въздишки. Кой си ти, вятър...нима онзи подухващият, който никога не знае, но все любопитства. И ето, по-сетне идва дъждът, онзи пердашещият и безжалостен такъв. Дъждът е за сантиментални гейове и розовобузи студентки в такива въздухоплавателни моменти, дъждът е даже красив. Ако бях се случил леко нормален, никога нямаше да съм такъв ненормалник и да се разнежвам. Спихна ли се, няма разпихване. Но когато двама космати манафи са се опитвали да те дупят в казармата – не може да не ти остане и стане. Педали грозни, от жилаво дърво е правен Гарет. В момент на полуосъзнат афект, а има ли такъв?,хаха, им избих зъбите, за да могат с удоволствие да храносмилат всичко, което тогава реших да поднеса в разкървавените им зурли. В тоя момент престанах да бъда Мистър Шляп по Дупето, почти се заобичах. Станах досущ извор, прелюбовна ми Мари Ноел,

и „нека други бъдат хора пребогати и честити”.



Брейни.

Аз не виждам нищо друго- може би съм кьорав, може би романтичен. Само копнежа, само тичащата нея – с ноздри, разширени от ужас; и все пак ужас в такава мяра, че ти се струва непристойно да я пожелаеш, освен ако не си перверзен до мозъка на костите си. Дъждът все повече става голям, тромав, може би от красота се обезличава, но глезените й са все по-мокри и обидени. Лошото е, че нейните познати са все перверзници – всички се надпреварват с перверзщината си, обаче накрая очите им стават на кюфтета, чипс, солети, или нещо тестено, направо не ми се бъбри за какви изделия иде реч. Сам аз си слюнча пипалата, но за сега не докосвам Брейни, защото се страхувам, че ще я пропилея. Всичко това води до разкъсвания, до обездихание и пристрастявания с недобър край. Една сивота ме натиска, стискам си крачолите, рисувам си ушите с цвят на маргарин, четката в ръцете ми става все по-голяма и голяма, еротично ми е като авокадо по залез. Гийвик, брато, ела ми на помощ, Спешно.



Това е– тича по улиците Брейни.

Току-виж- надбяга сричките, тревогите, късите си поли и памет. Ехеей. Зелена трева, слуз като никоя друга –тя е най-готината на света, моя малка Брейни, не напразно любовница на състоянията си. Хвърчат й пеперуди в главата, огромни зелени, виолетови и прочие пеперуди. Аз ги виждам, крещя й- не премълчавай никога повече нещата, които те съсипват. Разминаваме се във времето, любов моя. Да, точно така говорят олигфрените, аз съм олигофрен, потича ми лигата от отвращение към мен самият. Искам да съм си пак оня, коравия, да не съм размечтано мекотело, но не мога. Споменах ли майка си? Майка ми беше начална учителка и тайно пописваше поезия. Да, същата онази ярка курва, същата бледа светица, моя майка, Пиер Албе-Биро в рокля, зарадвана със радостта на 7те цвята, а гората й дали бе пълна с процепи сини, не знам. Може би съм взел нещо от нея, може би...Откакто я изпратих, оттогава я чакам, но тя вече не помни надрусаните от упойки дни. Най-много ме разплакват кучките, котетата са за галене. Правя с часовниците разни неща, но нямам мустаците на Дали, нямам нищо от онова, на което се възхищавам. Нищо. Нека си говоря като малоумник, нека порязвам състоянията с бръщолевене. А тя е цялата от настроения и рокли - моята майка. Баба ми е била оплаквачка, дееба, баба ми по бащина линия, не знам каква друга е била, но като малък правех ако в оранжево цукало, а тя винаги ме пошляпваше по дупето, така противно беше всичко това, както и си го спомням. О, клети сине на Лай и Йокаста, и на баба не случи.



Брейни.
На колко ли години е, днес не съм в състояние да разбера, но със сигурност между 25 и 28 е, малката красива старица, мръсницата с червена уста. Особено когато махне с ръка, и отсече „ Ах, толкова е кратък живота, стига порка, вредиш си”. Да, така се изразява тя, представете си –„Стига порка, вредиш си”. И това, когато не върти дупето си след злоупотреба с марихуана. Само олющеното коляно, заскреженото проблясване в зениците, и още няколко подобни детайла, издават, че нещо не е наред с възрастта на Брейн, с времето, което я обитава, с обидчивите сезони, с бежовите й сандали, влюбени в тъгата. Ласките ми горят от обида, устата ми е суха. Загубих нишката на паяжината, дръжката на вратата се изтърка от повторение, крепя се на болката си, о тичаща моя, с мокри бели глезени. Знам, че лъскате бастуна от нетърпение да ви кажа как запотявахме стъклата в екстаз, и колко засрамени бяха всички вещи край нас; колко пъти се гаврехме с побърканият китаец от магазина за кукли и с оная смотанячка от първият етаж, която порозовяваше от възбуда при гласът на Хулио Иглесиас; или как Брейни възбудено гризеше ноктите си, червива от емоции, докато ендорфините ни се кикотеха; как й шепнех с червено чувство, по-голямо от петолъчка – обичам те. Обливах се в пот, когато усещах влагата между бедрата й, тя ахкаше и пронизваше лицето ми с мъгла, къдрехме дифенбахията, неизтощимо се захласвахме, веждите й сажди се гърчеха като две Фриди, после избухвах в анимационното филмче зад челото й; и се смеехме на тлъстите си намерения, разчеквах й сърцето досущ Пиер Риверди, после утихвах като другарят Слънце в загубеното време на Жак Превер, и клошарският ми мозък бе изпразнен, полегнал до ситите илюзии, умираше ми се, но не, дума няма да спомена повече за чукане, говори ми се за любовта, защото съм тиквеник, като онзи, който майка ми правеше всяка Коледа, нали съм пън, объл бъдник,

и нямам своят Анабазис, нито палма, под която да се приютя –о, пак ли хленча?, облажвам те, Сен Джон Перс.

Любовта. Това било най-красивото чувство на света ли...голямо шоу, ахахахах, дами и господа. Тази любов са я кърмили всички жени, казвам ви. Толкова е мека, лека, просълзявам се само като си я представя. Зародиш –хищник. Плод. Още едно сърце, което диша в жената. Всичко е толкова миниатюрно –крайници, личице, илюзии. Лелее...такъв ритник е това любовта. Ама в най-безпомощния гъз, на най голямото отчаяние...Разбира се, в най-дребните и в най-съществените моменти ти дава криле, храни те с най-огромната ласка, само и само да се осъзнаеш някога като изтърсена троха от майчината ти покривка...Но да не издребняваме чак до такава тъжност. Да бих бил Шарл Вилдрак, тя би дошла.



Брейни хукна да дири отворените си усти.
Тя е моя, но повечето хора не подозират. Мозъка ми дори се напъва да я обожава –отгоре, отдолу, отвсякъде. Малката навременна Брейни, която всеки миг ще ме отсвири. Тя не може да води диалози, защото е прекалено някаква си, и не търпи възражения. Прави се на глупава, но не е. Ето това е тя - много мъжко момиче. Исках да я утеша, но за благодарност ми разби носа, най-любимият от всичките ми разбити носове в живота, все пак. Когато се смее, става ефектно раздвижване на клетките ми. Правила го е с негър, с мечка, дори с лимонена киселина. Мрази да разказвам за нейната уязвимост, но няма как – нали сме съвременници на тъгата си, с еднакво отворени чадъри, при все това различно смахнати. Понякога пуша марихуана. Друг път обичам пролетта с всичките й ухания. Крехък дъжд да ромоли изотвсякъде, да е сладко и едно такова моментно, както подобава на всяко едно усещане в глава обрамчена от дълги, дълги мигли. Но каква е тая тъга...После дъга, после безброй други обли, вредни, лепкави и тем-подобни настроения. Такава си е – роклята й светлосиня, чантата, обувките й –червени. Е, да –не ще забравя и бежовите й сандали. Какви въздишки откъртват даже невинните наглед липи. И е толкова хубаво да не ти пука от локвите, а пък от дъжда косата се подхранва, нали... В памет на моята планета, Ален Боске, друже, и ти Тристан, румънецо, „подай ми ръчицата своя от пух”.



Тя се казва Брейни, малката откачалка, нали помниш.

Зла и засмяна, бедствие по подразбиране, и с малко къса памет, но това не пречи на повечето от нещата да се случват. Утре, когато потокът на мислите става различен, а хладилника се изпразва от нещата, които са престояли.

Сбогом, лукавецо Жакоб, сбогом и на бистрият ти вир. Ще се сгуша между влъхвите ти, Андре, и там ще повярвам, че няма рай, Френо.

Всичко мухлясва, плесенясва, гурелясва, психясва, списва се, утихва. Няма начин, трябва да се обърне навременно внимание на първостепенните за отбелязване неща, иначе им изтича срока на годност, и се провалят пословиците и поговорките. В много от случаите, появяват се бръчки, образува се сухота или мокрота, естествено, както дойде сезона, но изторморзват се сетивата от умора и обтягане, спор няма. Винаги по това време се спускат щори, вдигат се щори. А по вестниците не ги пишат тези неща.





Брейни



1.
Брейни се чувстваше както подобава
Беше постлала пода с колебливо щастие и вестници;
по стените висяха освен паяжините, една виола и фагот

Влезе в стаята на особено тлъстите от най-охранените си любови; усмихна се непринудено като клошарка; очите й се изплюха
(глухо)
прибра куфарите;
после рестото;
зави с вестник плюшеното си коте

Откъм тавана долиташе блус
който не достигаше мазето

2.
Къщата все още не чувстваше отчетливо че е напусната. Ребрата й се брояха
въпреки квадрутурата на стаите
Брейни преджапа тъмницата

и всяко мяу
ставаше все по-далечно

3.
А баба й
умираше ли умираше
през последните десет години;
бе татуирала перманентната старост по лицето си
сякаш това е най-девственото нещо на света

3.
Гарет наблюдаваше всичко това от леговището си

Когато луната се показа той й зашлеви шамар
загреба пясък от саксията с оклюмала дифенбахия
и се отдалечи подсвиркайки си;

и може би плачеше
но завърза обувките си
на водосточната тръба- като за последно разбира се
зъбите на пианото проткракаха от студ
но само черните от тях

4.
(защото никой куфар никога не чувства
дали е сватбен или погребален
а този беше от крокодилска кожа)

5.
Налапала дулото на среднощният пикливец*
къщата отмаляваше
от толкова много музика
която не разбираше
ни тухла от нейният замисъл

6.
Освен мрак и курабийки
останаха много пълзящи и летящи твари;
трохи и косми в процепите на дюшемето;

В мъждукащата светлина се отличаваха затрупаните въздишки
преди светулките да угасят осветлението отведнъж Завинаги
пролетните ухания наподобяваха формалдехид

7.
Душевната камериерка почисти ненужните отпечатъци и петъци
а когато се натъкна на мъртво тяло с жива уста
продължи да си мете; и стигна до пердето; и го дръпна с корниза;
Образуваха се шум и настроение голямо
колкото грахово зърно

С олющен маникюр и лице без акне и радост
истината протрака върху перваза
а след нея мокрещият се престори на завалял

8.
Новите собственици не бяха очаровани
нито влюбени
но попитаха от любопитство:

Коя е вашата къща, диви зверове?
Имате ли дом, нощни пеперуди?

9.
И това беше единственото умно любопитство в техният дълъг живот
на собственици

10.
Брейни разбираше
че синята кръв е измислица на патладжана

и стискаше гърлото на щастливият гълъб
понесъл я на крилете си към друга нощ
все така непростимо зелена и гъста
където брашляни не се присаждаха
и въздишки не се откъртваха от фасадата

11.
Остана само надписа на входната врата

когато полетяха малки хвърчила в небето
всеки нехаеше ще стигнат ли до нечие
отхапано сърце

22.
а Гарет търсеше жеста и ласката
с които да излезе на светло

1.
И ако имаше опашка би я завъртял много
много пъти
но едва ли
`мяу` е подходящо за завършек
едва ли


* дъжд









============================================================================
Днес е светъл празник - 21ви ноември, Въведение Богородично, или денят на християнското семейство
За да не се повтарям, хубава статия по въпроса можете да откриете тук http://www.public-republic.com/, също и на други места в нета, вкл. в блогът на miraculousreligion:
http://miraculousreligion.blog.bg/viewpost.php?id=256905
Завършва с думите - "Вие как ще отбележите този ден?" Ето моят отговор.

1. Сутринта бях поканена в детската градина на моето дребосъче, по случай празника, да запозная децата с професията на детският писател. Занесох им свои книжки, лакомства и сокчета, те ме посрещнаха с огромна питка и огромни от любопитство очи:). Поговорихме си за най-различни неща, задаваха ми интересни въпроси, както и аз на тях, след което ми изпяха песничката "Дядо Господи, прости ми" , и ми рецитираха стихчета. Беше вълнуващо, толкова приятно и зареждащо!
2. Чух се по телефона със скъпи приятели още от сутринта. Тази година в моят живот съм я кръстила, както вече някои знаят, "Годината на приятелите", защото някак си, като с вълшебна пръчка, се съживиха много стари ценни приятелства, и създадох нови...необяснима магия, която продължава да се случва...
3. Затова на този ден съм решила да се срещна с любими хора, ще отидем на черква, преди да се почерпим. Там ще запаля свещ за здравето и благоденствието на всички обични ми, няма да забравя и молбата на една приятелка, да се помоля за болният й брат...После ще се видя и с издателят, за да получа още бройки от книжката за мечето, и от преиздадената ми преди няколко дни "Коледни звънчета". Ще пратя още текст на художника, за да довърши предстоящата ми за шишкавото зайче:)
4. Макар, че днес няма да работя, ще отскоча и до ателието, за да си занеса още малко неща, с които съм задръстила колата - предимно инструменти и оцветители. И няколко декоративни възглавнички. И един куп четки за рисуване, защото след последните ми експерименти, ги съсипах половината...) И тъй като съм забравана, от няколко месеца си правя списък на нещата, които трябва да свърша или купя, и така съм далеч по-организирана;) Както се казва - "Глупавият да помни, умният да си записва";))
5. Вечерта...тя ще бъде в тесен семеен кръг, но стига толкова съм споделяла ;),
6. Ще публикувам ей сега едно от по-новите си стихотворения тук, след което изчезвам :) Някои от вас може и да са го чели вече...хeх, не ме издавайте;)
Пожелавам на всички много здраве, любов и хармония, да живеят в мир със себе си, красивите моменти да се множат! Усмихвайте се по-често, и с добро вървете. Не позволявайте отровата на злобата и негативните чувства да се просмукват в сърцето ви и да ви затлачват, това е пагубно...Обичам ви, приятели, и се радвам на вашата любов.
Поздравявам всички с едно разбиващо музикално парче :)
Хубав да е денят ви !:)


Обичам те



На нар лежа

и смуча нар а

устните ми са бисквитени



Жарсена е нощта такава

трошливи са сълзите ни



Опитвам да стесня ръкавите

на Произвола

Защото ме обичаш

и обичам

Гола

избирам

да съм себе си

и в сладкото изтичане

надолу да се плъзна...



Да ме целуваш

в точка на пресичане

в бодливите обятия

да дръзна

да дръпна

две-три
дръпки

вместо Пустота



Как само устните ми

в твоите се хлъзгаха...



Без нас какво е любовта













Нагоре
Следващ постингПредишен постинг
Честито Рождество Христово! Весели празници! (+ малки изненади от мен:))Утрин с куче, котка и Коритаров лайфАвтор: rumyrayk Категория: Изкуство
Прочетен: 926 Коментари: 32 Гласове: 0
Последна промяна: 05.12.2008 15:09

Гласувай за този постинг: положително | отрицателно



Коментари
1. dressy - без нас
21.11.2008 12:18
е нищо,любима
Честит празник!
мноого плитки чинии за слънце:)))
обичам те
цитирай

Изтрий
2. lion1234 - Честито, Руми!
21.11.2008 13:25
Драго ми е, че в този празничен ден даваш израз на безграничната си енергия и любов към децата, семейството и приятелите!
Желая ти много радостни и вълнуващи мигове у дома и с приятелите ти! Нека в новото ти артателие глината да бъде достоен конкурент на вълшебните ти поетични слова!
А, ето едно от любимите ми твои стихотворения: така е, ,,вразумената'' любов ,,стеснява ръкавите на Произвола''!
Еее, тука с Хърби Хенкок направо ме разби - директно навлезе в моята любима музикална стилистика, че като гледам и великолепната му компания!!!
Прегръдки, скъпа и обична приятелко!
цитирай

Изтрий
3. sulu - Честито и от мен!
21.11.2008 18:17
Скъпа ru,прегръщам те:)
цитирай

Изтрий
4. sowhat - честито празник руми любима
21.11.2008 18:20
обичам те и се радвам че съм от тези на които се обади :)
цитирай

Изтрий
5. neanonimen - &
21.11.2008 19:39
Желая ти много щастие(то щастието включва всичко друго).
цитирай

Изтрий
6. ufff - Празникът продължава, Руми!
21.11.2008 21:20
Честит да ти е!
цитирай

Изтрий
7. rumyrayk - беб,
21.11.2008 21:55
и аз теб
наистина какво сме без приятелите, u know,
пилците се броят на есен
и плитки и дълбоки ще има от сърце, за теб - на сини маргаритки...:)
цитирай

Редактирай | Изтрий
8. rumyrayk - Джош,
21.11.2008 22:16
ти си едно от прекрасните ми случвания:) Мислиш ли, че има "вразумена любов", всичките са не-раз-умни, май френд, не, че искам да споря по този въпрос със специалист като теб;) Знаех си, че ще оцениш парчето, наистина кърти миФки, нека то е специален поздрав за теб) Жалко, че пещта ми не е още готова, иначе днес имах шанса да получа хубава поръчка, която за съжаление се наложи да откажа - поне до другата Коледа...Но пък и се зарадвах, тамън до тогава зверски ще надобрея:))

Прегръщам те и аз, скъпи приятелю.
цитирай

Редактирай | Изтрий
9. rumyrayk - sulu,
21.11.2008 22:29
толкова си красива и как нежно ме гушкаш винаги, мила, че преко сили ми е да не се възбудя :)))
прегръщам те и аз, в твоя офис, сгъната на две )))

цитирай

Редактирай | Изтрий
10. rumyrayk - агапи му,
21.11.2008 22:42
и за мен винаги е празник, когато ти ми се обадиш :)
И днес сагата продължи - телефонира ми единствената ми приятелка-комшийка на вилата, да ме покани на гости следващата събота, а знаеш, че не съм се качвала там от 2 г. и половина. Стават чудеса, май лав, ако не стават - трябва да си ги повикаме..:)
Черпя те с едно парче, http://www.youtube.com/watch?v=Rm4Lktpc6z4&feature=related
спешъли фор ю
цитирай

Редактирай | Изтрий
11. rumyrayk - n.,
21.11.2008 22:49
ако щастието е особено състояние и разбирателство между ума и сърцето, то моите нещо са се сдобрили, и сега им гледам щастливият сеир;) Обаче като се изпокарат е мани-мани, като един звероукротител съм:))

цитирай

Редактирай | Изтрий
12. rumyrayk - честит да е и на теб, скъпа,
21.11.2008 22:57
никакво свършване!
на празника, де:))
кис ю
цитирай

Редактирай | Изтрий
13. lion1234 - Aх, ти...
21.11.2008 23:02
не-раз-ум-на Диано! Богат у-лов ти пожелавам!
Мерси за чудесния поздрав - парчето наистина е прекрасно попадение!

цитирай

Изтрий
14. rumyrayk - е стига дее:)
21.11.2008 23:06
Аз говоря за християнска любов, къде ме прати при божествените Диани;)
Такава съм си - по точните попадения, дали защото нямам "Точен мерник" ..;)


цитирай

Редактирай | Изтрий
15. stasja - чудесен
23.11.2008 22:04
ден си имала, Руми!
бъди щастлива!
а стихът ти е наистина много чувствен...:)
цитирай

Изтрий
16. rumyrayk - :) такъв беше, стаси...
24.11.2008 14:56
бъди щастлива и ти!
а за стихът...мхм, не коментирам, нека той сам да говори;)

цитирай

Редактирай | Изтрий
17. martiniki - :)
25.11.2008 20:18
Как само устните ми

в твоите се хлъзгаха...


мхммм, говори...;)





цитирай

Изтрий
18. rumyrayk - :)
26.11.2008 12:34
Доре, голяма пързалка с това хлъзгане:))
Поздрави, слънчо!
цитирай

Редактирай | Изтрий
19. izvorche - брависимо
28.11.2008 20:15
Изненадва ме този топъл стих за любовта, пишеш за нея сякаш сега я начеваш. И макар че опитът се плъзга тук и там , пак по детски го прави - с насладата на първия път и на "както тогава". Чета те с много сърдечна съпричастност.
цитирай

Изтрий
20. rumyrayk - изворче,
28.11.2008 22:13
как хубаво ми бълбукаш винаги)
Не знам какво му е за изненадване на стихът, дали сега я начевам, също не е ясно;)...все си мислех, че съм я (под)хванала отдавна, но знае ли човек, това нещо любовта е много хлъзгаво;) Поздрави и благодаря за "сърдечната съпричастност", каквото и това да значи;)
:)

цитирай

Редактирай | Изтрий
21. lion1234 - Лелее...
05.12.2008 18:34
С новата ,,френска'' добавка за (с)експрес ме въвлече в такъв любовен водовъртеж, че за сетен път се убеждавам колко ,,хлъзгаво'' нещо е любовта.
,,дума няма да спомена за чукане, говори ми се за любовта'' - споделя Гарет, но много ми е трудно да му повярвам! Всъщност и Брейни, и Гарет се лутат като мухи без глави между чукането и любовта... и само те ли? Мисля, че чудесно си напипала чрез образите на Гарет и Брейни любовния ,,произвол''.
Имаш още един интересен ,,персонаж'' - Дъждът!
Честит имен ден на баща ти! Желая му здраве, дълголетие и много радостни мигове!
Весело празнуване, скъпа приятелко!

цитирай

Изтрий
22. rumyrayk - :))
05.12.2008 21:56
Всъщност, хлъзгава е самата същност на "френската връзка";), препратките с френски поети и техни конкретни произведения- това е тънежа на нововъведението в текста, иначе Гарет леко ми стоеше недообразован като образ :)) И за другото си прав...мхм френч усещане;) Ех, вярно ли съм го напипала...Произволът?))
Мерси за пожеланията, подарих на май фадъ един пуловер и пантофи:), но май утре се очертава празнуването по-така, по Никулденски с риба))

И едно парче за теб, знаеш го, пускала съм го. Любимият Аndre Matos...Enjoy, my friend :)
http://www.youtube.com/watch?v=b0aCjjRNYKc&feature=related

ааа, чуй ги и тези сладури - много яки келтски мотиви :))
http://www.youtube.com/watch?v=KlYLAWgBnVI


цитирай

Редактирай | Изтрий
23. strega - :)
06.12.2008 08:48
не знам дали съм от тези, на които държиш, но със сигурност съм от тези които го прочетоха "и така";)
:)))
радвам се, че точно на този ден си имала повод да празнуваш
едно "наздраве" от мен

цитирай

Изтрий
24. lion1234 - Ха-ха-ха!
06.12.2008 09:52
Напипала си го, и още как... Произвола, де!
Благодаря ти за прекрасните парчета, Руми! И в двете изпълнения тежкият метъл е разчупен чрез свежите, виртуозно поднесени келтски мотиви, придаващи им едно ,,ДжетроТал''-овско/ както ти бях споменал преди/ прогрок звучене! Както винаги, демонстрираш изтънчения си музикален вкус!
Поздрави и Весело пируване!
цитирай

Изтрий
25. bestregards - Брейни, Брейни.....
06.12.2008 21:52
Идвам аз и Хоп! - Брейни! Опулвам се от изненада /меко казано приятна и донякъде непонятна/ и пак затърсвам точната дума за Брейни, дето ми кръжи, ма все не улучвам... Ще слагам очилата аз. Трия ги, ама се замацват и започвам да трия вече ритуално с приятно очакване на ритуалния им жест на слагане, ритуалното умно поглеждане и дълбокото потъване в четене.... иииииии запукаха и засветкаха навънка фойерверки точно в този момент. Съвсем буквални фоейрверки, а аз трия ли трия очилата маниакално и вече чак станала на крака! Празник! :-))))))))))) а после тоталното увличане настана. И този Гарет най-после да го видя що за .... нещо е... Брейни, Брейни ... направена от материал вероятно с име Влюболин... Брейни от страната Влюбландия, направена от влюбване... е не мога да я намеря тая точна дума!

Съвсем откровен и неласкателски факт обаче за Румарик - в тая криза на четенето при мене Румарик се нарежда сред такива имена, дето имепоклонниците ще се опулят кат прочетат - Достоевски, Греъм Грийн, Имре Кертес......

в това тормозителско злободневие трудно ме грабва нещо за четене.... ама под грабва разбирам напълно да ме грабва.... да ми смени главата направо, да ми награби сърцето, да ми затаи дъха и да ме обсеби до последната дума!
цитирай

Изтрий
26. bestregards - ето нещо
06.12.2008 22:02
което бих запомнила като цитат, ако можех да помня цитати и ако ги ползвах:

"не докосвам Брейни, защото се страхувам, че ще я пропилея."

добре ме нагости, Рум, няма спор! стигна ми! защото бродя. бродя безкрайно гладна и търся ли търся в купища книги ....
цитирай

Изтрий
27. rumyrayk - даа,
07.12.2008 12:32
помня, когато ми беше казал, че в мен има нещо ,,Jethro Tull"-овско)) Поздрави и на теб, и нека празниците не свършват :)
цитирай

Редактирай | Изтрий
28. rumyrayk - стреги;)
07.12.2008 12:35
държа на теб, разбира се :)
точно сега не мога да ти кажа наздраве и аз, че ми е малко раничко, но при пръв удобен случай ще се реванширам;) Поздрави:))
цитирай

Редактирай | Изтрий
29. rumyrayk - бестиии))
07.12.2008 12:47
Леле, какъв анализ си ми спретнала, направо се изчервих, ако носех очила, със сигурно щяха да ми се запотят стъклата;)) Кхъм, сред какви имена си ме спретнала:)))
Права, си всеки интелигентен човек го мъчи този глад, и може напълно да бъде задоволен с избирателно четене. Ще те нагощавам от богато, пре-богато, само кажи какво ти се хапва;) Материалът Влюболин, може и да е глина, метни едно око тук http://rr-ceramicart.blogspot.com/ ;)

Поздрави и приятно дооползотворяване на остатъка от деня;)
цитирай

Редактирай | Изтрий
30. rumyrayk - аа, и забравих -
07.12.2008 12:53
ако помнех цитати, и аз бих си откраднала от теб някой-друг, я за "тормозителското злободневие" , я ""материалът Влюболин")) Опасна си, ей:))
цитирай

Редактирай | Изтрий
31. stasja - Руми,
21.12.2008 11:35
весели празници!!! и... по-горе билото, майсторице :))))))

цитирай

Изтрий
32. rumyrayk - Весели празници и на теб, Стаси,
22.12.2008 11:49
с много радост и веселие, и сърце преливащо от любов :)
цитирай

Редактирай | Изтрий

Архив Ру 2



Джан

на Josh


Аз не исках да те прекърша
в свършената ти вечер
любовен и чужд
Джани мой
по зелено се срещахме
по топло се имахме
на измамната улица
с присаденият глъч -
кълвяхме от лютите чушки
и малко череши по залез
а щурците ни казваха всичко за утре

Напразно будих снежният човек
от кладенеца хладен
Джан
къде отиваш
с походката на баща си
Под ласкавото слънце
големият човек е малка
малка бучка захар
и толкова топяща се
че няма летни намерения

Отплуват патиците бели
петна в сумрака по отвитите ръце...
А ти си невинен
и измамен от вятъра
в този същият двор
безредно разхвърлян
и кахърно замръкнал
на прага мой
Джан

(сърцето ми е градинар

щадящ любовните си плевели)


...................................

В заспалите люляци


на еми

Тази нощ имам себе си само и пролет безсънна,
която в заспалите люляци трескаво шета.
С фини пръсти дълбае в тъгата бездънна,
и звъни във очите ми с хиляди, хладни дайрета.

Пърхат влюбени птици, безгрижно припяват
в предчувствия знойни за лято горещо.
С всеки звук от гърдите си крехки сега се прощават
с дихание живот, с любовта си, и с неслучено нещо.

Те не знаят, разбира се, тези детайли жестоки.
Те са щастливите птици на тази пролет безсънна.
Нека летят във безгрижните техни посоки.
И със тях, и без тях, все така ще осъмна -

без криле, и прегърнала най-безпощадният начин
по улуците криви скръбта си да стичам.
Пролетта да вали вместо мен (аз не мога да плача),
а след нощ като тази - едва ли, дори да обичам.


.....................................................
Да вдишаш малката Венеция

на Йосиф Бродски


Понесъл тежките гребла на тялото
да вдишаш малката Венеция
(си)
мисля
кой знае по какви причини
за теб
за траекторията на гълъбите
и за гондолите -
една от тях по пътя й за Сан Микеле
дописваше смеха си грапав
по салфетките във Флориан
Като че ли бе чула
звука на някакъв ковчег
самоотворил се
Дали е гледал там
където Одън бе
във празното небе
не знам
но бяха целите във бяло
откъснатите части
на Речта
И гълъбите лакомо кълвяха
на скуката възхвалата

Не бе въпроса в участта
на тялото -
какво е то без дух и само
под този сняг -кокичета
Над него - всичко
се измерва в грамове (обичащи)
навярно двайсет и един
от уравнението изпуснати
А той заспал -в ултрамарин
в един умислен привечерен свят
навсякъде валят
откъснати
онези части на речта
и в Ленинград
все някой там
ми казва че врабчетата са уморени
и пламъците са дори
на смени
но аз наистина не знам
дали дъжда е толкова
безсилен
и ще попитам
и Стравински
и Дягилев
И цигулките
балетните пантофки -също
Най-вече Йосиф -
хубаво ли е да се завръщаш?

Си мисля още -
какво ли е да си хартиен
и камбаните какво са -
Анна ли, Марина ли.
Мария...
Но, Господи,
създал тъгата за да напомня -
кажи за смисъла на Аз-а и за Ние
Нима човека просто се изстича
през фуния
като води околоплодни,
думите и те..
Не знам защо.
Но винаги обичам
онези най-безБродни
от тротоарните мъже.


===

Малка, разтопена, сладоледена

Онази, резедавата ми рокля необличана,
за теб, дъждовен - ще я облека наум,
и с нея толкова ще ти приличам,
недоловима, галеща като парфюм,
измисляй ме...мелодия, жена,
каквото и да е - до някога, до вчера,
измисляй ме, рисувай ми цветя,
а аз ще те поканя на вечеря...

Ще те достигам, печката ще пламне цяла,
ще ти сервирам пак... навярно въглени,
а ти ще казваш ...“Толкова си бяла,
със всичките си струни многоъглeни,
и с този наш живот отложен...”
Но аз ти обещавам –ще го можем,

там, свряна в ъгъла, и сресваща се с пръсти,
тъй сякаш, ме подпира здрача,
а сенките прилягат като пръстен.
И не аз този път –а улицата върху мене тича,
надписвам стъпките й, плача -
загледана, все тази рокля си обличам,

и всичко искам - този път го смея,
да те прегърна и да те обичам,
да бъда онзи цвят особен на дърветата в Никея,
притихвали ужасно много, много пъти..,
и все така далечна и загледана,
безплътна като есен на гърба ти,
такава малка, разтопена, сладоледена.


Кхъ

Тъжни хора бродят по света
бледи карамфили почиват
в багажника на моите чувства

Субективно погледнато здрачът
прави сенките ни ажурни
а любовното поведение- офейкало

Я кажи ми либе ле baby
колко километра тежа
понеже вятърът вали из ведро
а дъждeца надува кавали

Палавите ми мигли карат мрака
да се изчерви от аркансила
изпоцапал чаршафа жарсен –

есен ми е много есен
а на теб със мен
жега ли ти е какво ли
я кажи ми либе ле baby

Тъжни хора бродят по света
с крехки ерудиции и ерекции
Волни от излишества дишат гърдите ми -
май те обичам май май

Кхъ ужасно е да си the best
в област дето ти се хърка
рано-рано всяка утрин
сред цветчета като бухти

===


Представа за глад


Ще се замеряме
с неповторими думи
в неслучено докосване
ще се разкъсваме
отваряме-затваряме
у чекмеджета
до инстинктите
на вчерашните мумии
и днешните любови
ще катерим
сърцата си стръмни
озверели от нежност
по никое време
ще ни пребиват
жълтооките галактики
спираловидно завъртяни
по дъното на нашите
неизговорени мълчания
И няма Просто няма
да поискаме
да бъдем друго
защото много ни харесва
представата за глад

на хищници

===


Мисли*

когато ги обличам
ме боли
от липсата ти

когато ги събличам
те боли
от голотата ми

*http://www.youtube.com/watch?v=985JGeGq_tc



===

Бейби made in China

Ти си моята плюшена панда
обожавам
да те опъвам
изчуквам
оправям
но не да правя
любов с теб
защото не правя
такива поразии –
Когато ми призлява от живот
бъркам в гащите на деня
вадя инструмента
и кова картината
на стената над леглото в къщата в двора в тебе
Бейби, …(това е най-тъпото обръщение на света)
Но и света не е триъгълен
затова от утре ще ти викам на галено
плюшена курва

Не мислиш че напразно съм изпразнен
от съдържание Нали
не вярваш в каузата на многократно
употребяваните мазнини в които
се пържат очите ми
Нали
ще ми простиш защото много те
(От любов към животните в Червената книга)
опъвам
изчуквам
оправям
с език-мълчание в режим на
включване-заспиване
завинаги ме изключи от
мрежата на тоя век от
черно-бели техники
и дефектирали морали мрамори
и кални бани
Овълчва ме небето
но твоето
защото ми подава милостиня
защото никога не съм държал пулсиращо
сърце в ръцете си не съм...
Парцалена бейби
от която боли

Излъсканият праг на моя ужас

===

===


Отхапаната половина на оттатък

такава фина, слисана
съм даже нежна
една и синя, пренаписана
луна в иврит
и влюбена в Рене Магрит
изглеждам
дори на сън
съвсем не съм
издраскан хълбок от желания
откъсната маслина
в Гетсимания -
година,
отмятаща коси назад
и времетръсна
под погледа брашнян
с гърди налети гренадини
и двете ин (зърната ян)
особени на вкус са –
почти Шагал
почти Лотрек
помилван сняг
(ще бъда в теб)
през ръкавици
и топла кал
със белезници
и бряг
с плисирани поли
останалото е вълни
но къси
нестаналото е
Пол Клии
и времето навехнало крака си
след неуспешен пирует
посърнала
ще бъда някъде
в Тибет
прегърнала
Стравински
Андре Бретон
Кандински
Октавио Пас
и онова дърво
Владимир, Естрагон
очакваният между нас
Годо
и пак и прах
и как и крах
и мними музи
счупен вятър
ведно със преспите
дебелобузи
във този евтин театър
не са ми нужни празни хора -
с един откос
на погледа си
ще сменя декора
ще епилирам улицата
присадя кипарис
на левия ти склон
мъглив
и ти ще бъдеш
моя Парис
отломък от Големия каньон
небесносив
отчупен минерал
под миглите ми
влажен
в гърдите ми
ще се размажеш
и в думите
препускащи коне
ще бъдеш в мен
Роден
Моне
Валенте
въздишка на любовник
обесен за кафявата каишка
на спрял часовник
лишен от сантименти
върху “изравнената с гребло
земя” - Андре Френо
и две цветя
но чийто цвят едва ли ще узная
преди да се изсипя на поднос
в индийски чай
като въпрос
но кратък
на който му е все едно
и край
(в отхапаната половина на оттатък)

===

umble-cum-stumble

чука
дъждът
от бяс
телата
тихо
плиска
в паничката
на кучето
паниката
грознее
тихо
тревата
обладана
от косачка
кръв
под ноктите
на черешите

тихо

любовта
си изтръгва
езика
между
бедрата
лято,
добро утро
умирай
тихо

шшшшшшшшъът.
===

Бекет


вземи

всичко което
от теб ще отнеме
с костеливи придатъци
самотното време
замълчи
по средата
вместо в остатъци
разбий си главата
вместо оттатък, и
от кора до кора
изсмучи
всеки пръст който
пъхна в устата ти

вземи

дъждовният червей
дебелеещ
от мойте валежи
понеже
притеснено
ми пуска отрова изкуството
напускам го
има поанта
в мойте гърди
все по-голи и нежни

вземи

всяка сричка
от моята вена
постигнала тантра
двояко
във ритъм подкожен
и всяко
водорасло пембено
което морето повръща
изкусно
себично
побеляло от зло
че се можем
и всичко

вземи

и не питай защо
но е вкусно
в лекотата
с която отключваш
ръждясали брави
от око до ухо
във фуния
наливай масло
паралелен
намазвай филия
от петък до сряда
хляба е черен
не пести
мармалада

вземи

кадифена постеля
бронирай се в стая
в картонена рамка
пълна със нас
самотна от вещи
в часовника стреляй
от сянка на сянка
до нещо
което с леденеещи пръсти
ни скъсява умишлено
от едва на едва
целуни (ме)
и късай от нищото
разни неща

вземи

сантиметър коса
от всеки сезон
стъпчи ме с език
във вид на признание
сбъркало своята майка
със Самюел
с щипка от моя бретон
поръси всеки миг
в пепелносиво
непосилен и нежен
с ръждиво коляно
бъди ме красиво
с волността на каскет
(понеже)
реших да остана

във Бекет
..................

1. flatarok - Хубаво е когато сутрин прочетеш ...
11.04 06:18
Хубаво е когато сутрин прочетеш такова нещо.Прочетох само първото стихотворение.Кхъ.Другите ще си ги оставя за през деня.Много е добро.Свързва се и с музиката.
цитирай

Изтрий
2. dressy - когато Ру е
11.04 08:18
е Ру


цитирай

Изтрий
3. sowhat - когато ру у резеда
11.04 09:40
колумбийските вратовръзки изплезват езици и триъгълният сандвич задобрява :))
цитирай

Изтрий
4. lupunel - Dobro utro!
11.04 10:48
Тъжнo ми e ru cъc тaзи
крехкa ерудиция
a nък "дpyгoтo"
щe гo nonpaвя,
c мъничкo aм6иция!
цитирай

Изтрий
5. rumyrayk - flatarok
11.04 11:44
леко от серия "брутални" са някои от пуснатите тук, кхъ е с елемент на пародия с вкус на лимони... сега вмъкнах и малко сладоледени усещания в постинга. хубав ден )
цитирай

Редактирай | Изтрий
6. rumyrayk - съм
11.04 11:49
аморе,
аморе...;)
цитирай

Редактирай | Изтрий
7. rumyrayk - агапи му
11.04 11:52
колумбийската мафия не прощава;)
ти вчера да не си си опържила гиесема във фритюрник, м?)) айм стил уейтинг))
цитирай

Редактирай | Изтрий
8. rumyrayk - lu скъпи
11.04 11:55
ти си много ерудирал, дори мерудирал, а за другото -вярвам в теб!:))) по този повод те черпя кофа сладолед;)
цитирай

Редактирай | Изтрий
9. lion1234 - Стихото ,,Мисли*''
11.04 13:15
е направо бисер, Руми! С толкова малко думи си казала толкова много!!! Защото там говори болката!
Стихото е и своеобразен център, есенция на представения от теб цикъл от творби. В него се разтваря и ,,любовната'' ирония/ ,,Кхъ''/, и ,,агресията'' на ,,хищниците'' и модерния гняв на ,,сърдитата млада'' героиня от ,,Бекет'', и музикалният ти избор, разбира се!
Много, много сполучлив подбор!


цитирай

Изтрий
10. elineli - Ах,
11.04 17:45
тирамису за небцето ми!Тръгвам си насладена! :)))))
цитирай

Изтрий
11. troha - Браво, браво!
11.04 18:43
Предпочитания за "когато Ру" и за "Малка..." Ти си вихър от емоции и вулкан от образи! :):)
цитирай

Изтрий
12. rumyrayk - josh
11.04 23:13
с малко думи- повече, пък без думи- най много)) И понеже това `мисли`ми е най-новото, мога да ти кажа, че е писано в състояние без болка с водка, а щом съм успяла да изразя болка- значи добре съм си свършила работата;) В никъв случай тези тук не са цикъл, а произволно събрани, с разлика в написването около 3 и повече години. Всъщност, ако има нещо обединяващок, то е абсолютно несъзнателно и ненарочно от моя страна))
Обаче ти си ми любимият анализатор, и взех да се замислям ;)) Прегръдки, май френд, и мноого steely dan))
цитирай

Редактирай | Изтрий
13. rumyrayk - el,
11.04 23:25
аз пък се опасявах, че съм леко брутална, но щом такава нежност ми го казва, ще взема да повярвам ;)
цитирай

Редактирай | Изтрий
14. rumyrayk - troha
11.04 23:39
както се казва- за всекиго по нещо )) хм, вулканът е в покой ;)
цитирай

Редактирай | Изтрий
15. martiniki - с кеф
13.04 07:50
и щипка светла тъга четох, четох, но не намерих любимите си червени обувки
къде ги остави, м
цитирай

Изтрий
16. gitchkagramatikova - "КхЪ" е много яко!
13.04 21:47
Иначе ти си чудесна, baby! :))

цитирай

Изтрий
17. rumyrayk - събула съм ги, скъпа,
13.04 23:19
май нейде в първият ми постинг прашасват :)
цитирай

Редактирай | Изтрий
18. rumyrayk - гич,
13.04 23:26
а без "иначе" не съм ли една чудесна)) и може да съм baby, ама не съм made in china, нищо, че напоследък прекалявам с китайска храна) btw, в близката петилетка ще има ли парти на бейбита)))
цитирай

Редактирай | Изтрий
19. gitchkagramatikova - Ти си невъзможно чудесна!!!
14.04 00:06
Със или без всякакви закачки, с които се правя на интересна.
Казах вече - парти ще има. Имай малко търпение. Ако искаш, помисли и ти за още бейбита, които да поканим. Аз пуснах вече тук-там мухата. Нагласите са добри, но трудно се организират подобни мероприятия поради разстояния и други ангажименти, знаеш. Абе няма ли в скоро време някое важно литературно събитие в столицата ни? Можем да дублираме поводите - таман сигурация, че купонът ще се очертае да бъде качестен и ще ни държи влага дълго време. Аз съм цялата "за"! :)
цитирай

Изтрий
20. lila - ---------
15.04 20:42
просто...но комент, талантлива...
цитирай

Изтрий
21. rumyrayk - gi4
16.04 01:12
имам проблем с не-търпението;), ще пусна мухата, не е проблем, хих, ако трябва и пчелата ще пусна))
тц, неам никакво намерение да чакам важни лит. събития да се случат в столицата, за да пусна петолевка в гащите на жиголо)))- а извън майтапа- не искам дублиране на поводи, на мен и веднъж ми стига за "влагата")))цун!
цитирай

Редактирай | Изтрий
22. rumyrayk - ми е хубаво да наминеш-
16.04 01:23
останалото
си го знаем...
цитирай

Редактирай | Изтрий
23. kosara2008 - ;) альууууууу, Сладоледена и за душата ми Медена,
16.04 11:46
ту ме издигаш в лазурността, ту ме приземяваш "от сянка на сянка"...и ме "изсипваш на поднос", събираш ме в купичка ...обичам го тозззззззз сладолед и си е с характер посланието!!!

и яз тоже не ги понасям!

и да си накиприш великденските яйца ...:);)...от "въздишката на любовник":)))

Сладомедоледена Кралице, за мен беше удоволстфие! реферанс без приклякънье, с тенкс! и цун:)
цитирай

Изтрий
24. rumyrayk - kosara
16.04 22:22
накиприхме ги днес с детето, ама много хубави ни станаха :) всичко останало е художествена измислица, поезии-амнезии )))
огромен цун по муцун и от мен)
цитирай

Редактирай | Изтрий
25. bestregards - да.
20.04 20:33
отмина неусетно пролетта.....
настана онзи сластен и измамен момент - сбъдването на гротеските - след обещанията на 4сезонното утро и преди жаркото слънце на 4сезонния обед....възвърнатият живот зажужа, пресладня и избуя, ярък и опиянен ......

я да му плеснеме два шамара на този изтрещял живот, та да се освести от безумната си оргия и да остане нежен, плах и любящ като рано напролет, когато соковете бавно се наливаха....

а на онзи с кубинската вратовръзка... ще му я направя през г..а!!!!

цитирай

Изтрий
26. fabula - воистина воскресе,
20.04 22:42
прекрасност талантлива

*хубавей нататък :)

цитирай

Изтрий
27. rumyrayk - бести, май лавли,
21.04 00:18
не е отминала.
Макар, че мноооого добре те разбрах....
Пролетта е особено състояние на духа, а ти ми липсваше))
Всъщност, не е кубинска, колумбийска е...бъди добра и не я завирай никому, нека го кажем така-без болка няма победа ))

цитирай

Редактирай | Изтрий
28. rumyrayk - да, да,
21.04 00:21
нататък, казваш...
натам са блеснали житата, фаб...
но това беше грубо от моя страна, предвид съвсем нежното ми намерение да те гушна
цитирай

Редактирай | Изтрий
29. cefulesteven - Воистина Воскресе!!!
21.04 07:22
Воистина Воскресе!!!
цитирай

Изтрий
30. martiniki - вече
21.04 07:33
цъфтят, Рум, имам три клончета от оня ден.

Воистина воскресе!
цитирай

Изтрий
31. rumyrayk - така е, Стеф,
21.04 10:43
заради всички нас :)
цитирай

Редактирай | Изтрий
32. rumyrayk - прекрасно време
21.04 10:44
на годината е това, мартенита,
нека и ние да цъфтим;)
цитирай

Редактирай | Изтрий
33. lion1234 - Ех, че прекрасен...
21.04 10:49
Великденски подарък! Не знам дали съм ти споделял, но редом с ,,Приказката за Рибаря'', за мен ,,Люляците'' са си истински шедьовър! Не само заради изразеното НЕИЗРАЗИМО, не само заради великолепния пейзаж на ухаещата люлякова гора и пърхащите безгрижно влюбени птици - стихото е шедьовър най-вече и чрез изразения ПРЕДЕЛ на любовната обич, представен чрез невероятната метафора на финала:,,Пролетта да вали вместо мен(аз не мога да плача)/ а след нощ като тази - едва ли дори да обичам''.
Тъкмо това драматично СЕБЕОТДАВАНЕ ДОКРАЙ извисява героинята ти високо НАД неслучилата се среща, над лъжливото и измамно Всекидневие, за да я изведе към подстъпите на изстраданите, но именно поради това, ценни,автентични същности!
Мерси за чудесния подарък, Руми!
цитирай

Изтрий
34. rumyrayk - :)
21.04 11:37
Твоите дълбочинни анализи са ми любими, Джош, а слънцето, дето го няма в Лондон, май и от тук ще избяга тези дни- къде се е скрило, не знам :))Чудя се кое стихотворение да ти подаря на теб, и се сещам за Джан, което нали ми беше казал, че означава още и душа.. Прегръдки.
цитирай

Редактирай | Изтрий
35. lion1234 - Aх, джанъм севгилим!
21.04 12:19
Разбра ли сега откъде идва ,,джанъм''? Да, тъкмо от ,,джан''/ джанъм севгилим, букв.: душо моя обична,любима/.
Мерси за ,,душевния'' подарък, Съкровище!
Прегръдки и от мен!
цитирай

Изтрий
36. gitchkagramatikova - Воистина воскресе!
21.04 16:15
Красиво посвещение, ру, поздрави! ;))
цитирай

Изтрий
37. rumyrayk - :)
22.04 00:25
страхотно звучи това - джанъм севгилим...вълшебно

Та, `Джан` е вече твое. По същият начин са подарени и `В заспалите люляци`, и `Малка, разтопена, сладоледена`. Вече съм наплашена от интуицията си;)
Както знаеш добре, пиша асоциативно, рядко е нещо лично, а по-скоро резонанс, асоциация, нещо. Естествено, вече винаги ще свързвам това стихо с теб, просто такъв реален Джан не е имало, когато съм го писала, но ето, че вече го има:) И няма нищо случайно ))
цитирай

Редактирай | Изтрий
38. rumyrayk - Прегръдки,
22.04 00:27
и до когато, граматикова гичке моя :)
цитирай

Редактирай | Изтрий
39. gitchkagramatikova - До скоро, ру!
22.04 09:49
И специални поздрави за моята малка приятелка Ерика!
п.п. абе, ти се закотви за тоя пост и това си е! :))
цитирай

Изтрий
40. lion1234 - Ей, дори насън...
22.04 12:22
не би ми хрумнал тандемът ,,люти чушки и...череши''! Сладко и горчиво - да, но сладко и... лютиво си е вече оригинално откритие на богатото ти поетично въображение! Асоциацията е просто трепач! И не само тя, разбира се: от цялото стихо блика една приятна топлота, уют, непосредственост, въплътени в идиличната картина с шумната улица, срещите ,,по зелено'', щурците, кладенеца, топлото пладне, ласкавото слънце...
Да, в началото се прокрадва някакво чувство за ,,вина'' у героинята, но тя е по-скоро е имагинерна, защото ,,студенината'', дистанцията на Джан не е плод на някаква обида, а е плод на неразбиране, неяснота, обърканост, той просто ,,не е в час''. Затова и тръгва по ,,утъпканата пътека'' / ,,с походката на баща си'' /, но поривът го връща пак там, ,,в този същия двор/ безредно разхвърлян/ и кахърно замръкнал''. Това връщане в безредно-разхвърляната-градина-на-Любовта е по същество връщане ,,у дома'', едно при-познаване, съ-живяване и сливане на Своя с Нейния свят в единния свят на ,,Тя и Той''.
Макар и в друг контекст, запустелият, буренясал, разхвърлен двор ме препрати към сходния епизод от ,,Жертвоприношение'' на Тарковски: майката на героя гледала с умиление запустелия, разхвърлян двор, но когато сина й започнал да го плеви и подрежда, уж да я зарадва, тя се оттеглила тихомълком от прозореца, в знак на тиха съпричастност към оня ,,разхвърлян, запустял'', но непосредствен, автентичен и по-своему мил и идиличен ,,жизнен свят'', за сметка на недоразумението, наречено ,,цивилизация и прогрес''.
Всъщност, въпреки различията, има известен паралел в двете ,,случки'', по линия на посланието за автентичност, непосредственост, пълнота. Към това ме навежда великолепната по дълбочината си метафора-откровение на финала: ,,...сърцето ми е градинар/ щадящ любовните си плевели''.
Мерси за чудесното стихо, скъпа Руми! Трогнат съм от вниманието ти! Бъди!
цитирай

Изтрий
41. rumyrayk - ги4
22.04 20:09
вярно, яко се закотвих тук ;)
но обещавам, ще вдигна платната скоро, хих)
ще поздравя приятелката, непременно! :)
цитирай

Редактирай | Изтрий
42. rumyrayk - josh
22.04 20:13
прелюбопитен и невероятно интересен паралел с Жертвоприношение...люти чушси и череши, нали...ммм...убийствена комбинация за небцето, и не само;) влече си ме градинарството, и това си е;)
удоволствието беше мое:)
цитирай

Редактирай | Изтрий
43. bestregards - :-)
26.04 16:35
пак съм си чела, каквото си поискам! с тая лека минислабост към Куба либре.... каква е колумбийската вратовръзка всъщност? по-дълга? по-къса? по-тясна? или по-широка?....;-))))))))

Твоят Джани /но не Версачи/ е бил некога абсолютен щастливец..... Сега ако чете може да е само относителен....Но пак е безкрайно повече от колкото може да си мечтае (ако изобщо си помечтае красиво)... Е малко си го подоизмислих твоя Джани... Па може да не е такъв... Но все някой Джани боцвал люти чушлета и хапвал черешки е такъв

Чао от мене засега, че ме вика Пролетта да се разбереме отминала ли е или не е. Милата! - сипе цялата си красота и се опитва да се направи на велика между панелките, като шеметно красива блудница, предлагаща се на квартален мишок с атрофирало рудиментно ню ню зачатъче на сензитивен орган за красота и естетическа наслада
цитирай

Изтрий
44. rumyrayk - бести
27.04 09:32
колумбийската ввратовръзка е уеко черен хумор, цялото стихо е такова, хихи, каква ли е- да речем, грапава))) всъщност, стихото е вдъхновено от една книга:)
иначе, правилно си чела, аз Джан го подпъхнах по-късно в постинга...)))
и мен ме зове пролетта, дано ни срещне някъде по прашните пътища;)